5 умения на успешния лидер

Да си лидер в днешно време никак не е лека работа. Работната позиция вече няма същото значение, както преди няколко десетилетия. Авторитетът днес не е даденост. За него трябва да се ‘‘воюва‘‘ ежедневно. Наблюдаваме все по-осезаемо т.нар. ‘‘криза на авторитета‘‘, т.е. липсва уважението по презумпция към учителя, лекаря, възрастния или шефа. Ако го има, то е, защото е извоювано чрез личен пример, поведение и професионализъм. Личният пример е в същността на успешното лидерство в наши дни – вече не е чак толкова важно каква задача се комуникира, каква инструкция се дава и какъв проект се възлага. Много по-важно е какви знаци даваме чрез нашите поведение и комуникация в качеството ни на лидери и мениджъри.

За да сме успешни лидери, са необходимо множество умения. В тази статия ще подчертаем тези, които според нас са ключови.

  1. Баланс между резултати и взаимоотношения

Истинското предизвикателство пред лидерите в днешната динамична реалност е да намерят баланса между резултати и взаимоотношения. Или казано по друг начин – до къде да изискват и къде да отстъпят. Отдавна човекът не е просто ресурс. Човекът е личност с умения, недостатъци, тревоги, желания и характер. Всички тези компоненти не са статични, а са обект на промяна. Затова и лидерът освен всичко останало трябва да бъде и психолог. Понякога може даден член на екипа, който работи усърдно и продуктивно, да бъде седмица или две с намален тонус. Причината може да е личен, семеен, здравословен, финансов или някакъв друг проблем. Затова, ако той вече се е доказал, е хубаво да ‘‘отстъпим‘‘ за момент с него, защото точно тази отстъпка е една своеобразна инвестиция за бъдещи резултати.

Естествено, има я и другата страна на монетата. Не бива да се плашим да изискваме и то понякога по-настъпателно. Да изискваме от някого означава, че му вярваме и че разчитаме на него. В крайна сметка много повече би значило за нас и за уменията ни ако изискват много, отколкото ако изискват нищо.

Всичко е в баланса. Най-важното нещо в абсолютно всичко е мярката. Както се казва, отровата е в дозата.

  • Адаптивност

Адаптивността е не просто да признаем и приемем промяната, а и да извличаме ползи от нея. В същото време да покажем на екипа си, че при промяната, наложена от външни или вътрешни обстоятелства, трудността е само в началото – зад дървото се крие цяла гора.

Именно адаптивността и мисленето извън рамката е помогнало на собственик на фабрика за шапки да се справи с най-големия си конкурент в града. Как го е направил? Като е купил от неговата фабрика много шапки и ги е раздал на всички просяци. Познайте дали другите хора са искали от там нататък да си купят от тези шапки.

  • Надеждност

Качеството да покажем и докажем, че може да се разчита на нас. Много често устремът ни е насочен към това да бъдем по-добри, най-добри, най-можещи, най-талантливи или най-умели. А всъщност качеството, което прави разликата между ефективния лидер и неефективния (всъщност ако е неефективен дали ще бъде лидер) е надеждността. Защо? Не са много хората, на които можем да разчитаме, нали? А какво по-хубаво от това лидерът ни да е един от тези хора.

  • Умение за изграждане на ‘‘здравословна‘‘ дистанция

В работата си прекарваме около половината от съзнателния си живот. Казвайки съзнателен живот, изключваме съня. Осем, а понякога и повече, часа с някой несъмнено води до все по-близки и все по-близки взаимоотношения. С месеците и годините дори се размива разликата между професионалното и личното. Това не е непременно лош вариант, просто трябва да води до резултати.

Здравословната дистанция между лидера и екипа трябва да е толкова близка, че да може той да им въздейства, но и толкова далечна, че да изгради авторитет на базата на уважение и взаимоотношения. Тоест лидерите трябва да се позиционират спрямо характера на всеки от членовете на екипа, но и спрямо целия екип.

  • Чувство за хумор

Никак не лесно умение. Чувството за хумор е признак за висок интелект. То също е в основата на чара и харизмата, които много помагат за истинското практическо лидерство.

Защо пък чувство за хумор? Поради много причини. Може би най-основателната от тях е времето, в което живеем – трудно. Не че в миналото е било по-лесно, но сега е трудно по различен начин. Чувството за хумор винаги е служило като начин да оцелеем и като начин да приемаме изпитанията на живота. Тактиката да не се приемаме на сериозно ни кара да се отпуснем, а в моментите, когато сме отпуснати, освободени и ненапрегнати, обикновено постигаме едни от най-добрите си постижения.

Като бонус умение предлагаме и това да създаваме весела и ведра атмосфера. И тук не бива да се прекалява, разбира се.