За целите е говорено много. Начинът на целеполагане е основно умение на ефективния лидер и като цяло на ефективния човек. Много често резултатите не са това задоволителни, защото не сме формулирали прецизно точно това, което ни се иска да постигнем.
Какво представлява целта?
Тя е желан резултат – описание на положението такова, каквото желаем да бъде след като предприемем определени действия. Целта е и отправна точка за това как да използваме времето, енергията, уменията и интелекта ни. Също така целта не е само желание, нито намерение, не и мечта. Тя е цел.
Целеполагане по моделите SMART и SMARTER
Какви са разликите между цел и всичко останало? Няма да говорим в подробности за SMART – едва ли вече има някой, който да не е запознат с този модел на целеполагане. Или пък вече по-модерното SMARTER, което добавя:
- Е – Exciting – което ще рече, че целта трябва да бъде вълнуваща;
- R – Recorded – и в същото време записана.
Само за цялост да споменем, че тези два компонента се добавят към:
- S – Specific (Специфична) или Significant (Значима)
- M – Measurable (Измерима) или Manageable (Управляема)
- A – Achievable (Постижима) или Agreed upon (Приета и съгласувана)
- R – Realistic (Реалистична) или Relevant (Релевантна)
- T – Timely (с конкретен краен срок) или Tangible (Конкретна)
Какво е автентично целеполагане?
Най-добрите цели са тези, които идват от само себе си. Те са ‘‘органични‘‘ и следват естественият ход на предишните ни (лични или екипни) постижения. Или казано с две думи – най-добрите цели са автентични. След всеки подобрен личен рекорд Стефка Костадинова си поставя по-висока цел, която е естествено продължение на нейното предишно постижение – и така до 209 см. Дори тези 209 см не я спират да си поставя и пробва още по-висока цел. Не успява, но в това няма нищо трагично. Все пак нейният рекорд е ненадминат вече 35 години. Всъщност понякога научените уроци са по-важни от изпълнените цели.
Какво ни е необходимо, за да изпълняваме своите цели?
След като изяснихме как се поставят цели, нека да помислим как се случва тяхното изпълнение. Фундамент е желанието. То трябва да бъде безпрекословно. В това отношение не бива да изпадаме в крайности. От една страна, ако възприемем, че целта не е на всяка цена, почти сигурно е, че няма да я постигнем. От друга страна, не бива да се „самонавиваме“ и да си създаваме излишно напрежение. Трябва да сме отпуснати, но целенасочени и когато целта е поставена, да се придвижим към стъпка номер две, а именно процесът.
В началото на кариерата си Майкъл Фелпс плува 100 м. свободен стил за около една минута. Осъзнавайки, че това е много добро, но недостатъчно, той си поставя за цел да тренира по начин, по който на всеки 3-4 месеца да сваля по една секунда. Така за няколко години поставя настоящия световен рекорд, който е 49,82 сек. Освен това тази негова дисциплина и постоянство в процеса го прави не един от най-великите, а най-великият плувец в историята с 28 олимпийски медала.
Целеполагане без изпълнение не ни върши работа
Поставянето на цел не е най-трудната задача, а нейното изпълнение. Нейното осъществяване не зависи само от вече споменатите дисциплина и постоянство. Необходимо е и изграждането на осъзнатост за грешки и поуки. Ако искаме да подобрим уменията си за мотивация на екип, трябва след всяка екипна среща да си помислим какво можем да направим и как можем да въздействаме още по-силно на хората си. Обикновено отговорът е в поведението.
От друга страна, ако сме търговци и ако искаме да продаваме още повече и по-добре, след всяка среща с нов клиент следва да си зададем и отговорим на въпроса: ‘‘Какво мога да направя по-добре на следващата среща? В моя случай почти постоянно съм си правил изводите, че ще говоря по-бавно, че ще правя паузи, че ще говоря с по-кратки и прости изречения, че ще задавам по-навременни въпроси вместо да изпадам в дълги обяснения или пък, че ще говоря същите неща, но по-категорично и уверено. В последствие преди всяка среща си напомням за тези изводи. Част от процеса трябва да бъде недопускането на една и съща грешка повече от два пъти и ако има грешка (а то най-вероятно ще има), тя да ми е първа.
Къде е мястото на надеждата в процеса по целеполагане?
И накрая, но не по важност, завършващия компонент на изпълнението на целите е надеждата. Надеждата не е просто гол позитивизъм, а позитивизъм, придружен с действие. Тя представлява вярата, че това, което целим да постигнем, е трудно, но възможно. Надеждата е убеждението, че резултатът, който сме си поставили, си заслужава усилията и енергията ни. И също надеждата ни кара не просто да искаме, мислим или мечтаем, а да правим тези неща, но и паралелно с тях да действаме. Надеждата създава действие, а действието създава надежда. Това не бива да го забравяме в мигове на трудности и безизходица, както и в контекста на екипните усилия за постигане на дадена екипна цел или пък на индивидуални усилия за постигането на наша лична цел. Ако сме си поставили подходяща цел по подходящ начин, тя ще е и възможна за изпълнение.
Или графично показано начинът за постигане на целта е следният:
Вместо заключение…
Не бива да забравяме да се наслаждаваме по пътя по постигане на цели. Понякога той е също толкова удовлетворяващ, колкото и постигането на самата цел.
Ние в IBTrainings, от позицията си на консултанти в областите на мениджмънта и продажбите, правим точно това – съдействаме и помагаме за постигането на корпоративните цели. Ще се радваме да сте харесали тази статия и да работим заедно!
Свържете се с нас!
Илиян Бойчев
0896826881