Често подценявано меко умение е т. нар. критично мислене. В автобиографията си „Мисля, следователно играя‘‘ един от най–великите италиански футболисти – Андреа Пирло – обяснява, че противно на всеобщото мнение, футболът е игра, която се играе с главата. Краката са само инструменти. И всъщност разликата между истински добрите и средно статистическите футболисти е, че истински добрите най-вече мислят и след това правят всичко останало, докато останалите правят всичко останало и след това мислят.
Мисленето не е лесен процес. Животът, който ни се налага да водим, изисква да го практикуваме често. Това обаче не означава, че следва да го правим по сложен начин, а напротив – колкото по-просто мислим и колкото по-прости решения търсим, толкова по-ефективни ще бъдем. Или с други думи казано, умението да мислим критично.
Същност на умението критично мислене и примери
Какво представлява критичното мислене? Научно казано, това е умението за анализ, синтез и оценяване на определена информация с цел решаване на даден казус или проблем. Или както казва американският философ Робърт Енис – критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме.
И сега малко по-практично. Ако трябва да бъдем честни, колко пъти правим или казваме някои неща, без дори да се замислим. А ако се замислим и то критично ще видим, че тези неща не са изпълнени с много логика.
Ето примерно три от тях, но със сигурност има и още:
- Клиентът е винаги прав!
Ако това е вярно, означава, че клиентът може да краде, да обижда, да бъде агресивен и като цяло да прави каквото си иска. Не, че някои клиенти не правят тези неща, но принципно не са редни и нямат право да извършват подобни действия.
- Щастието е в малките неща!
Точно обратното – щастието е в големите неща. Не съм срещал човек, който да се радва повече на жуженето на пчелите или песента на птичките, отколкото на това да има дете, да има семейство, да бъде повишен или пък да постигне така желаното постижение в бизнеса си.
- Противоположностите се привличат!
Според мен е точно обратното. Хората, ако не с еднакви, то с подобни виждания за начина на живот и начина на работа, се привличат. Много по-лесно и приятно ни е да си взаимодействаме с хора, наподобяващи нас самите, отколкото такива, които са наша диаметрална противоположност.
- И най-любимата ми: Залудо работи, залудо не стой!
Следвайки тази сентенция трябва просто да работим и нищо друго. Каквото и да е, по което и време да е, но да работим. Ценността е работата, а не резултата. Водещото начало е вършенето, а не мисленето.
Как да упражняваме критично мислене?
Според Професор Лара Бойд, един от най-прочутите съвременни невролози, човешкият мозък притежава функционалността невропластичност. Което ще рече, че той непрекъснато може да се променя, адаптира и видоизменя. И то не само в детска възраст, когато всички сме приели, че ученето е най-лесно, а и когато сме възрастни. Всъщност това, че децата учат най-бързо е мит. Учат най-бързо целенасочените хора, т.е. хората, които са си поставили твърдо целта да научат определено знание. Ученето и критичното мислене имат много допирни точки, защото те са следствие от нагласата.
Но нека пак да се върнем към практичното – какво можем да направим според Професор Бойд, за да мислим критично, което много би ни помогнало в работата, а и в личния живот:
- Критичното мислене е съчетание от групово обсъждане на идеи, но в същността си то е самостоятелно. Трябва да формираме собственото си мнение на база ценностите ни, вярванията, характера, възпитанието и изобщо цялата ни същност. След съставяне на лично мнение е хубаво да се огледаме в очите на другите и да обсъдим темата. Така ще видим различни гледни точки и съответно ще валидираме или коригираме мнението си. При всички случаи личното мнение може да бъде усъвършенствано стига да успеем да контролираме егото си.
- Критичното мислене е основано на задаване на качествени, навременни и подходящи въпроси. Първо към самите нас. Как казусът, за който формираме мнение, ни влияе. След което можем да помислим малко по-глобално, т.е. как съответният казус влияе на групата, в която сме, или на цялото общество.
- Критичното мислене започва след събиране на информация и не свършва когато тя се събере.
- Критичното мислене е нагласата, че имаме вече формулирано собствено мнение, но то би могло да подлежи на коригиране. Затова е важно да имаме готовност да слушаме и да променим мнението си, ако срещнем солидни аргументи. Готовността за компромис не значи, че ще правим компромиси постоянно, а че сме с отворено съзнание и готови. Това е много важно.
- Критичното мислене е съчетание от това да подхождаме с доверие, но всичко да бъде пресято през нашата призма. Като цяло има два типа хора. Едните започват с недоверие към непознати хора и тяхното мнение и доверието се изгражда с времето. Докато другите започват с доверие до момента, в който то се загуби (ако това въобще се случи). Тук няма правилно и грешно. Както Рикардо Семлер казва, ако се подходи с доверие, в крайна сметка загубите тогава са много по-малко.
- И не на последно място критичното мислене търси аргументи – и то не само такива, които да потвърдят нашата позиция. Напротив, ако мислим критично ще съобразим, че има повече от едно решение за проблема и постоянно трябва да мислим кое решение към момента е най-логично и най-подходящо. Важно е и да сме гъвкави, защото моментите много често могат да бъдат променени и твърде различни.
И няколко по-различни мисли за финал…
Умението критично мислене следва да бъде развивано още от ранна детска възраст. Като родители е много важно да не насаждаме на сила нашите виждания върху децата си, а да ги стимулираме да мислят критично и да съставят свои мнения. Естествено, трябва да ги коригираме и насочваме, но дотам. Преди всичко трябва да могат да учат, мислят и обработват информация самостоятелно. Всичко това ще се отплати, когато те станат зрели пълноценни хора и когато ще могат да използват това умение да мислят критично в организациите, в които работят и в обществата, в които живеят.