развитие

            Всеки от нас има потенциал, капацитет и талант за определена дейност. За да берем плодовете от тези параметри на успеха, то трябва да ги развием. Първата стъпка е насочена винаги навътре – да се самоосъзнаем и да планираме.

            Управлението на кариерата e процес, от който зависи животът ни. Нещо повече – управлението на кариерата е самият ни живот. Точно затова към този процес сме задължени пред себе си да подходим обмислено и съзнателно, да планираме и да действаме целенасочено, а не реактивно. Ако не планираме кариерата си, ще бъдем принудени да се лутаме от работа на работа. Процесът се свързва и с управление на промяната.

Ето защо на 20.02 организираме безплатно обучение за всички, които се интересуват от правилната посока за своето кариерно развитие. Повече информация за него ще откриете на страницата ни във Facebook.

            Надали можем да планираме кариерата си на 100 %. Но планът е точно затова – да ни даде рамката и посоката. Колкото е важен самият план, толкова е важно и да се съобразяваме с обстоятелствата и факторите на средата, в която искаме да се развиваме и да взимаме корективни мерки.

            Основополагащо в началото е от къде ще тръгнем. И тук трябва да си отговорим на два въпроса:

  1. В какво чувстваме, че сме добри?
  2. Какво ни е интересно да правим?

Ако имаме един и същ отговор на тези 2 въпроса би било прекрасно. Ако не – трябва ние самите да направим избор от къде да започнем. Отговорите на тези въпроси колкото изглеждат лесни, толкова и не са. Неслучайно в някои страни е прието хората да предприемат продължителни пътешествия след като завършат средното си образование, за да осмислят коя е сферата, в която биха искали да се развиват. Образованието е фундаментът на процеса по управление на кариерата. То не бива да се подценява. Образованието е необходимо, но недостатъчно за постигане на кариерата, която ние искаме и смятаме, че заслужаваме да реализираме.

Професионалното ни развитие е последователност от фази. Управлението на кариерата започва с това да идентифицираме в коя фаза се намираме. А след това да си отговорим какво е необходимо да направим, за да преминем на следващото ниво ако искаме. Защо ако искаме? Защото ако даден човек например е много добър търговец и печели добре, може и да няма желание да поеме мениджърска позиция, на която доходът му ще се определя от екипа, а не от него самия. Това е избор, който той трябва да направи. Ако прецени да откаже мениджърската позиция, обезателно трябва да запази и надгради резултатите си. Това е част от развитието. Защо толкова често повтаряме думата развитие? Защото ако не се развиваме, не просто стоим на едно място, а изоставаме. Нещо като инфлацията при парите.

Ключът при планирането и управлението на кариерите ни са отговорите на подходящите въпроси. При отговорите на тези въпроси няма правилни и грешни. Има по-скоро подходящо ли е за мен, или не. Някои от въпросите, чиито отговори ще ни помогнат, са не само в коя фаза се намираме, а и защо сме в тази фаза, какви умения ще са ни нужни, за да преминем в следващата, как да си набавим тези умения, какво би ни попречило и как да се справим с тези пречки.

Тук някой може да си каже: ‘‘Хората с връзки винаги са с едни гърди напред и получават това, което искат.‘‘ Това твърдение не е далеч от истината, но подобен модел е изключително краткосрочен и неустойчив. С връзки можем да заемем по-висока позиция, но без знания, качества и умения няма как да я задържим дълго време.

Животът е непредвидим, работата също. Минаваме през моменти, през които дори не сме се и замисляли, че ще преминем. И тук нямам предвид само вируси и щамове. Ускореният път към успешната реализация в кариерата преминава през нагласа, че колкото е важно да вършим работата си добре, толкова е важно и да учим. В тази връзка един от подходите, с които можем да си навредим, е да си кажем: ‘‘Аз за тези пари няма да работя!‘‘ Обаче какво става ако с натрупаните знания следствие точно на тази работа можем да печелим доста добри пари. За това е и много важно да намерим баланса между печеленето, сигурността и ученето. В същото време да останем целенасочени и фокусирани, колкото и причинители на разсейвания да предоставя животът ни в днешни дни.

Тук е моментът да Ви предложим средство, чрез което да минете на следващо ниво. На 20.02.2021 г. организираме безплатно онлайн обучение, на което в рамките на два часа (10:00-12:00) ще поговорим за управлението на кариерата като аспект на управлението на промяната. Основни посоки ще бъдат зададени, както и много бонуси. Следете страницата ни във Facebook за повече информация.

Прочетете и:

Както е казал ренесансовият дипломат Макиавели, ‘‘Никога не прахосвайте възможностите от кризата‘‘. Да, времето е трудно. То влияе на повечето фирми в негативна насока. Принудени сме да мислим за оцеляването си и за спасението на нашите бизнеси. Всичко това е факт, но този факт още по-силно трябва да ни подтикне към планиране на своята дейност за 2021 год. И то такова планиране, което ще ни позволи да се възползваме от промяната, управлявайки я и не позволявайки обстоятелствата да ни пращат в нокдаун след нокдаун в различните ъгли на ринга.

Нека подходим конкретно. Къде се намираме ние в момента? Според един модел за управление на промяната, тя се състои от 5 етапа: стрес, запознаване, разбиране, вяра и действие. Стресът е първоначалната реакция, в него има шок, объркване, тревожност и са в различни степени в зависимост от самата промяна – и най-вече дали тя е наложена или е избрана по желание. Запознаването като втора стъпка е съпътствано от осведомяване, несигурност и резистентност. Никога няма да забравя, когато за първи път заживях в чужбина как няколко седмици куфарите ми служиха като шкафове, защото се колебаех дали да остана или да се върна в България. Същото чувство имах и когато се преместих преди 10 години в София.

След запознаването като трета стъпка идва може би най-негативният и труден момент – фазата на разбирането, която е съпроводена с гняв, отрицание и носталгия по отминалото време. Тук е моментът, в който е ключово да проявим воля и да заменим песимизма към новото с оптимизъм към бъдещето. За да можем да се придвижим към фазата на вярата, в която вече изгрява надеждата, позитивизмът и твърдото решение да поемем отговорност за решенията си. Чрез инициативност и решителност стигаме до петата последна фаза – тази на действието. Фазата, в която сме ангажирани, мобилизирани и изградили нагласа да извлечем позитивите на новото.

Защо изброявам всичко това? Защото няма по-подходящо време от сегашното. Нека в този момент се облегнем на едно от най-продуктивните чувства – надеждата. Надеждата се възпитава, формира и стимулира. Тя, заедно с чувството на благодарност, е в основата на бъдещия успех. Не просто позитивизъм. Той не е достатъчен, дори на моменти е вреден. Да се фокусираме върху това, което имаме – дом, семейство, приятели, бъдеще, а не върху това, което нямаме.

Когато сме възприели вече чувствата на надежда и благодарност, нека да планираме за себе си и за екипа си. Не планираме резултата, а стъпките, които ще ни доведат до него. Тоест не правим грешката да мислим как ние или екипът ни ще успее – това налага повече натиск и напрежение, отколкото вдъхновение, а се концентрираме върху фазите на процеса, който ще ни доведе до конкретно измерим резултат.

Като фен освен на конкретните, а и на простите неща, това, което можем да направим лично за себе си и за екипа, за който отговаряме, е да изработим (в първия случай индивидуално, а във втория екипно) кратък, но съдържателен документ, включващ:

  • Крайна цел – която освен от нас зависи и от пазара, конкуренцията, клиентите и всички заобикалящи ни фактори (примерно да увеличим пазарния дял, да привлечем повече клиенти, да задържим клиентите в определен обем);
  • Цел за постигане – която зависи изцяло от нас (примерно да повишим експертизата си, да подобрим или задържим обслужването си, да сключим ключови партньорства);
  • Роли и отговорности – т.е. да знаем кой за какво отговаря, но в същото време да възприемаме лична отговорност към работата, а не като моя част и чужда част;
  • Принципи и правила – да знаем каква е рамката, т.е. какви норми да спазваме и кои могат да бъдат обект на компромис;
  • Стъпки в процеса или рутина в добрия смисъл на думата – да знаем какви действия в каква последователност трябва да извършваме, да проявим дисциплина при правенето им и да осъзнаваме, че действията са подчинени на целта;
  • Умения – т.е. какви умения ще са ни необходими, за да можем да осъществим стъпките. От една страна да помислим за уменията, които имаме, но трябва да надградим, а от друга страна за уменията, които нямаме, но трябва да усвоим.

Разбира се, този план и документ трябва да бъде адаптиран в зависимост дали е личен или екипен, задължително да бъдат съобразени всички вътрешни и външни специфики и да стъпим на миналото, но да не търсим решения там. Защото както казва Джак Никълсън във филма на Антониони – ‘‘Професия репортер“, ‘‘Не бива да живеем спомените си, превеждайки ги със стари кодове‘‘.

При нужда от помощ или съвет можете да се свържете с нас! Очакваме Ви!