Каменоделци или строители на катедрали са нашите служители?

Управление на промяната

На последното обучение по „Управление на промяната“ леко се отклонихме към една известна бизнес притча:

Помолили трима каменоделци да опишат работата си. Първият отговорил, че му плащат, за да троши камъни. Вторият обяснил, че използва специална технология и оформя камъните по изключителен начин, след което се захванал да демонстрира уменията си. Третият само се усмихнал и казал: „Аз строя катедрали“.

Със сигурност, тази история Ви е позната. Тя се популяризира още през 1954 г. от Питър Дракър, в книгата му „Мениджмънт: Задачи, отговорности, практики“, а по-късно, през 1993 г. и от Рикардо Семлер в неговата творба „Маверик“. И до днес, историята остава една от най-ярките илюстрации на предизвикателствата, пред които сме изправени като корпоративните лидери. Основният въпрос, който стои пред всички ни, е как да създадем среда, в която всички каменоделци да бъдат достатъчно мотивирани, за да погледнат отвъд задачата, която стои в ръцете им, и да се фокусират върху по-голяма цел, която ги надхвърля?

Според Дракър, първият каменоделец не би могъл да се промени. Той работи единствено за заплащането си, като извършва работата си съвестно и полага необходимите усилия за нейното изпълнение. Вторият обаче е онзи, върху когото трябва да фокусираме вниманието си. Това е човекът, който притежава способностите, но не и мотивацията да погледне отвъд ежедневните задачи, превърнали се в рутина.

Задачата ни на мениджъри е да откроим кои са тези хора, сред всички сформирани екипи, и да направим всичко възможно, за да ги „посветим“ в изграждането на катедрали. Прилагането на тази метафора на практика, ще означава да използваме техния потенциал и креативност, за постигане на корпоративните си цели, но и за подпомагане на индивидуалното им развитие.

Възможни начини за осъществяването на тази задача са:

  •  Постепенно делегиране на правомощия и отговорности, реципрочни на техните компетенции;
  • Налагане на култура на овластяване в компанията;
  •  Създаване на усещане за значимост у служителите чрез ангажиране, подкрепа и обучение от страна на работодателите.

Практиката показва, че делегирането на правомощия в компанията е най-прекият път към повишаването на продуктивността. Когато авторитетът се разпредели по всички нива в организацията, всеки служител е отговорен за самостоятелното вземане на определени решения.

За да обобщим накратко, строителите на катедрали не са само мит. Това са онези хора, за които възнаграждението за извършената работа, в качеството си на служители на компанията, не е самоцел. Напротив – мотивацията е много по-голяма: вътрешно удовлетворение, себеразвитие, колективно развитие. Нашата задача на мениджъри е постоянно да насърчаваме тези служители, които вече са изградили себе си, като строители на катедрали, но и да се фокусираме върху онези, които имат потенциала да се превърнат в такива, и да им помогнем да го разгърнат.

За повече информация разгледайте обучението на тема “Управление на промяната”