За бизнес планиране никога не е късно. Както е казал ренесансовият дипломат Макиавели, ‘‘Никога не прахосвайте възможностите от кризата‘‘. Да, времето е трудно. То влияе на повечето фирми в негативна насока. Принудени сме да мислим за оцеляването си и за спасението на нашите бизнеси. Всичко това е факт, но този факт още по-силно трябва да ни подтикне към планиране на своята дейност за 2022 г. И то такова планиране, което ще ни позволи да се възползваме от промяната, управлявайки я и не позволявайки обстоятелствата да ни пращат в нокдаун след нокдаун в различните ъгли на ринга.

Нека подходим конкретно. Къде се намираме ние в момента? Според един модел за управление на промяната, тя се състои от 5 етапа: стрес, запознаване, разбиране, вяра и действие. Стресът е първоначалната реакция, в него има шок, объркване, тревожност и са в различни степени в зависимост от самата промяна – и най-вече дали тя е наложена или е избрана по желание. Запознаването като втора стъпка е съпътствано от осведомяване, несигурност и резистентност. Никога няма да забравя, когато за първи път заживях в чужбина как няколко седмици куфарите ми служиха като шкафове, защото се колебаех дали да остана или да се върна в България. Същото чувство имах и когато се преместих преди 10 години в София.

След запознаването като трета стъпка идва може би най-негативният и труден момент – фазата на разбирането, която е съпроводена с гняв, отрицание и носталгия по отминалото време. Тук е моментът, в който е ключово да проявим воля и да заменим песимизма към новото с оптимизъм към бъдещето. За да можем да се придвижим към фазата на вярата, в която вече изгрява надеждата, позитивизмът и твърдото решение да поемем отговорност за решенията си. Чрез инициативност и решителност стигаме до петата последна фаза – тази на действието. Фазата, в която сме ангажирани, мобилизирани и изградили нагласа да извлечем позитивите на новото.

Защо изброявам всичко това? Защото няма по-подходящо време от сегашното. Нека в този момент се облегнем на едно от най-продуктивните чувства – надеждата. Надеждата се възпитава, формира и стимулира. Тя, заедно с чувството на благодарност, е в основата на бъдещия успех. Не просто позитивизъм. Той не е достатъчен, дори на моменти е вреден. Да се фокусираме върху това, което имаме – дом, семейство, приятели, бъдеще, а не върху това, което нямаме.

Когато сме възприели вече чувствата на надежда и благодарност, нека да планираме за себе си и за екипа си. Не планираме резултата, а стъпките, които ще ни доведат до него. Тоест не правим грешката да мислим как ние или екипът ни ще успее – това налага повече натиск и напрежение, отколкото вдъхновение, а се концентрираме върху фазите на процеса, който ще ни доведе до конкретно измерим резултат.

Като фен освен на конкретните, а и на простите неща, това, което можем да направим лично за себе си и за екипа, за който отговаряме, е да изработим (в първия случай индивидуално, а във втория екипно) кратък, но съдържателен документ, включващ:

  • Крайна цел – която освен от нас зависи и от пазара, конкуренцията, клиентите и всички заобикалящи ни фактори (примерно да увеличим пазарния дял, да привлечем повече клиенти, да задържим клиентите в определен обем);
  • Цел за постигане – която зависи изцяло от нас (примерно да повишим експертизата си, да подобрим или задържим обслужването си, да сключим ключови партньорства);
  • Роли и отговорности – т.е. да знаем кой за какво отговаря, но в същото време да възприемаме лична отговорност към работата, а не като моя част и чужда част;
  • Принципи и правила – да знаем каква е рамката, т.е. какви норми да спазваме и кои могат да бъдат обект на компромис;
  • Стъпки в процеса или рутина в добрия смисъл на думата – да знаем какви действия в каква последователност трябва да извършваме, да проявим дисциплина при правенето им и да осъзнаваме, че действията са подчинени на целта;
  • Умения – т.е. какви умения ще са ни необходими, за да можем да осъществим стъпките. От една страна да помислим за уменията, които имаме, но трябва да надградим, а от друга страна за уменията, които нямаме, но трябва да усвоим.

Разбира се, този план и документ трябва да бъде адаптиран в зависимост дали е личен или екипен, задължително да бъдат съобразени всички вътрешни и външни специфики и да стъпим на миналото, но да не търсим решения там. Защото както казва Джак Никълсън във филма на Антониони – ‘‘Професия репортер“, ‘‘Не бива да живеем спомените си, превеждайки ги със стари кодове‘‘.

При нужда от помощ или съвет можете да се свържете с нас! Очакваме Ви!