Всяка една работа и всяка една сфера изисква свои отличителни умения, знания и характеристики. Колкото по-бързо ги осъзнаем и ги усвоим, толкова повече повишаваме вероятността да сме ефективни и успешни.
Идентифицирането на специфичните за сектора качества ускорява в пъти от една страна постигането на резултати, а от друга кариерното ни развитие. Връщайки се назад във времето, ако бях разбрал и развивал определени специфики, със сигурност щях да си спестя някои трудности по пътя. И нямам предвид само работейки за някой друг, а и когато се гмурнах в предприемачеството и създаването на собствен бизнес.
Но нека не се отклоняваме. Освен уникални качества има и такива, които са валидни за абсолютно всяка работа. Едно от тях, за което ще стане дума и в настоящата статия е умението да въздействаме. Тоест да можем да влияем по начин, по който искаме. Това умение страшно много улеснява работата и постигането на индивидуални и екипни резултати. Никой не работи сам във вакуум и всички сме зависими от други хора – клиенти, колеги, ръководители, външни партньори и т.н. Както се казва, даже и папата си има шеф.
Изкуството да въздействаме в основата си представлява да можем да стимулираме хората, от които сме зависими, да искат да направят това, което ние искаме те да направят. Да им дадем причина и желание за определени действия. И това качество е фундаментално за всяка една позиция – от търговец, през експерт и специалист до мениджър – във всеки един сектор.
По-трудният въпрос е обаче как да го направим, т.е. как да постигнем това въздействие. И понеже една статия не струва нищо ако няма стойност, вижте следващите редове.
6 тактики за въздействие
Тактика №1: Създаваме емоция и намаляваме степента на сериозност във взаимоотношенията
Хората се влияем по-скоро от други хора, които са във ведро настроение и които не ни карат да се чувстваме все едно сме на изпит. Лекотата на взаимоотношенията и общуване предразполага. Ако успеем да предразположим или пък усмихнем и разсмеем отсрещния човек, ще го спечелим на наша страна. Разбира се и в това трябва да внимаваме и да не преминем в другата крайност да ни приемат несериозно. Тогава ще се получи обратния ефект и ще се наруши авторитетът ни, което няма да позволи желаното въздействие. Не бива да бягаме от автентичността си и изкуствено да влизаме в роли, за да се харесаме на отсрещната страна. Тези неща се усещат много бързо.
Тактика №2: Правилото на реципрочността
То гласи, че получаваме повече, но при условие, че хронологически дадем първи. Както твърди Робърт Чалдини, ако дадем на съвестен и свестен човек нещо първи, ще включим чувството му на задължение. Затова тактика за повлияване, която можем да приложим, е не да чакаме да получим, а да помислим какво да дадем на даден човек предварително – и тук не говоря за материални неща. Какво ще е ценно за него и ще отключи правилото на реципрочността?
Тактика №3: Обвързване и последователност
Хората се стремим да изглеждаме принципни в очите на другите. Кой не би искал да изглежда така! За целта вместо да убеждаваме другите можем да помислим, а по възможност и да ги питаме кое им е важно, на какво държат или какво изискват. След което да превърнем тази информация в своеобразна мотивация към тях. Ако накараме това да бъде изказано на глас, включваме ангажираността на още по-високо ниво.
Всеки човек държи на нещо и има свои изисквания и ако той види съобразяване с тях, ще бъде много по-обвързан към нас, много по-последователен в действията си и оттам много по-кооперативен. А от време на време ненатрапчиво можем да му напомняме, че именно той ги е казал и именно за него са важни.
Тактика №4: Принцип на харесването
Звучи елементарно, но точно защото звучи така, имаме склонност да подценяваме това правило. А то е, че колкото повече ни харесва човекът срещу нас, толкова повече подлежи на нашето въздействие. Разбира се, на работа не сме се събрали, за да се харесваме, но ако се харесваме това много помага. Прилагайки тази тактика е хубаво да подходим аналитично, т.е. да помислим какво поведение и какви действия биха накарали хората да ни харесат. И отново е важно да се каже, че преиграването и изкуственото поведение ще ни изиграе лоша шега.
Тактика № 5: 1 – и 2 +
Без да категоризирам, но хората не обичат фукльовци и самохвалковци. Затова не бива да се плъзнем по тази повърхност да изказваме предимно лични позитиви или позитиви на работата, която вършим. Много сближава ако припознаем и изкажем един минус на всеки два-три плюса. Така ще скъсим дистанцията, а скъсената (до здравословна степен) дистанция е факторът, който впоследствие позволява въздействие.
Тактика № 6: Идентифициране на сходства
Противоположностите се привличат! Дали е така? Аз лично не смятам. В човешки план противоположностите по-скоро се отблъскват. Отново без да категоризирам, но хората предпочитат да работят и общуват със себеподобни. Сходствата действат стимулиращо за въздействието. Ако човек, с който работя, споделя моите футболни пристрастия, предпочитания за книги, хобита и особености на начина на живот, аз лично ще бъда по-податлив към неговото въздействие. Така че идеята е да ги идентифицираме и след това да се ‘‘възползваме‘‘ от тях.
Това са само част от многото тактики на въздействие. Не бива да забравяме, че над всяка една от тях стои автентичността. И още нещо – да се стремим да въздействаме, но не и да злоупотребяваме. Ако човек усети и нотка от това чувство не само въздействието, а и цялото взаимоотношение ще отиде в небитието. А всъщност взаимоотношението е всичко – във всеки един аспект.
Въпросът, който всеки сам на себе си може да зададе, е дали сме добри в това да въздействаме и не си ли заслужава да работим над това свое умение.