Вече сме в началото на 2025 година и времето за равносметки трябва да отстъпи на времето за действия. 2024 година е в миналото, а настоящата по мои наблюдения ще бъде трудна. За да звучим по-позитивно, нека да използваме думата предизвикателна.

Без значение от позицията – дали сме експерти, лидери или собственици на бизнес от различен мащаб, ще срещаме казуси, които трябва да разрешаваме. За да се справяме и да вървим напред по пътя към целите си, ще трябва да се превъзмогваме, да се адаптираме, да мислим задълбочено, да действаме своевременно и най-важното – да използваме своята предприемчивост.

Вредата от субективното мислене

За целта е хубаво да преоткрием своята предприемчивост. И по пътя на това начинание да бъдем не просто честни пред себе си, а и доста самокритични. Да не залитаме в крайности и да не бъдем субективни.

В училище историята ми беше един от любимите предмети, а и сега ми харесва да се потапям в нея. В тази връзка, ето един пример за това колко е вредна субективността. Социалистическият режим десетилетия наред внушава, че преди 1944 година българската икономика е била силно изостанала и хората са тънели в недоимък и мизерия. От друга страна, след идването на демокрацията през 90-те години на миналия век се разпространява упорито мантрата, че преди „комунизма“ България е „икономическият тигър“ на Европа. Днес тези две противоположни гледни точки съжителстват в обществото и хората приемат едната и отхвърлят другата от политически симпатии, а не въз основа на факти. А фактът е, че нито едната, нито другата гледна точка е вярна. Те по-скоро са мнения.

Фактът е, че според БВП на човек през 1939 година ние сме на 18-то място от списък с 24 европейски държави, според изследване Maddison Project Database на Университета в Грьонинген, България има БВП на човек в размер на 2967 долара и се нарежда преди страни като Португалия, Полша и Унгария, много по-напред от Румъния, Югославия и Турция. Наблюдава се само 8 % разлика с Италия.

Разсъждения за българската предприемчивост по цитатите на Атанас Буров

Но да се върнем към темата – къде е нашата предприемчивост? Хубавото е, че я има, но я има при определени условия. За да разгледаме точно тези условия, ще използваме мисленето на един от най-великите българи, останал в историята като ‘‘банкера Буров‘‘ или Атанас Буров. Той се смята за лидер във времето, в което живее. Освен това е и национален герой – счита се, че е един от малкото български политици, сражавали се на бойното поле. След обявяването на Балканската война през 1912 г. той завършва школата за запасни офицери ускорено и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. В битката при Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и се разминава на косъм със смъртта, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Щастлива случайност. Впоследствие е награден с Орден за храброст.

Буров остава в днешната памет с цитатите си, които разкриват къде се крие българската предприемчивост. В тази връзка силно препоръчвам книгата ‘‘Срещи с Буров‘‘ от Михаил Памукчиев. Нека да разгледаме някои от тях:

  • ‘‘Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция“. Тоест ние сме упорити и трудолюбиви, но поотделно. В днешното толкова динамично време е повече от важно да се превъзмогнем и да работим екипно. И да не считаме работата за ‘‘своя‘‘ или ‘‘чужда‘‘, а като обща, която се състои не от задължения, а от принос към общото задължение.

 

  • ‘‘За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“ Или с други думи, ние сме отговорни за постигане на личен успех и лично богатство и след това на тази база можем да помагаме на хората около нас и да сме полезни в обществото.

 

  • „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“ Тоест предприемчивостта без честност и справедливост не само, че е без значение, а и не дава дългосрочен резултат.

 

  • ‘‘Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото‘‘. Тоест ценностите, които водят до резултати са общностна (екипна) работа, уважение към битието ни (начина ни на живот) и миналото, вкл. и към миналите поколения. Предприемчивостта е дума, която събира в себе си всички тези компоненти и водят до успехи и постижения, което е и цел на предприемачеството като дейност.

 

  • ‘‘Нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър“. Това ще рече, че дисциплината и коректността един към друг в бизнеса, а и в живота, са фундаменти за успеха.

 

Ако тези цитати не са достатъчни, ето и още малко, които на мен лично много ми допадат:

  • „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.”

 

  • „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”

 

  • „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.”

 

  • „Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”

 

  • „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти”.

 

2024 година ще бъде трудна, но това, което ще ни помогне не само да се справим, а и да успеем, е предприемчивостта ни. Ние, българите, разполагаме с нея. Само трябва да създадем подходящите условия.

Посетете нашия блог за още интересни материали.