Не познавам съвестен и съзнателен човек, който да не иска да не бъде ефективен. Повечето хора, които съм срещал в корпоративния свят, се зареждат от това да видят резултата от положените усилия. Това обаче не зависи само от нас самите. Не работим във вакуум, a напротив изключително сме зависими от колегите си, от хората в екипите си и от външните партньори.
Колкото по-гладко текат процесите, толкова по-ефективни сме. Лекотата, с която членовете на екипа си взаимодействат, до много голяма степен обуславя продуктивността. А за да постигнем тази лекота и гладкост със сигурност много би помогнало ако истински се познаваме, а оттам и разбираме по-добре.
И тук идва въпросът как да постигнем това, т.е. как да се познаваме по-добре, да вникваме и да се съобразяваме един с друг и по-точно с характеровите ни особености? Естествено това се постига с времето и с неформалното общуване, но тези неща не са достатъчни. Хубаво е да намерим начин и стимул по-бързо и качествено да се опознаем. За целта можем да приложим модела ‘‘Прозорецът на Джохари‘‘ в действие.
Същност на модела „Прозорецът на Джохари“
Прозорецът на Джохари е техника, разработена през 1955 г. от двама американски психолози – Джоузеф Луфт и Хари Ингам. От съкратените им първи имена идва и наименованието Джохари. Този модел е базиран на идеята, че доверие, екипност и по-добро познаване между колегите се получава чрез контролирано разкриване на лична информация за нас самите, като в същото време учим за колегите си неща, които те контролирано споделят. “Прозорецът на Джохари” в същността си представлява един голям квадрат с четири по-малки квадрата вътре в него. Всеки от четирите малки квадрата дава лична информация, чувства, мотивация, факти и други, които са познати или непознати както за човека, който ги дава, така и за другите.
Квадрат 1 – Арена
В първия квадрат е така наречената ‘‘Арена‘‘. Там са нещата, които са ясни – както за мен, така и за другите. Тук са видимите ни отличителни черти. Това са типичните ни особености на характера. Освен това тук може да има факти за нас, които сме споделяли (волно или неволно). Това може да са неща, с които се гордеем, които са интересни или които няма как да скрием. Наскоро на едно обучение в кръгът на шегата един участник попита аудиторията как можело да се познае, че някой е от Пловдив. Аз като пловдивчанин също не знаех, но колкото и да се замислих, както и останалите участници, не можах да намеря отговора. А всъщност пловдивчани нямало нужда да се познават, те сами си казвали. И като се замисля аз самия много често в представянето си точно това споделям.
Това и други подобни отличителни черти, факти и характеристики за нас може да поставим в арената.
Квадрат 2 – Фасадата
Вторият квадрат, намиращ се под арената е ‘‘Фасадата‘‘. Това са нещата, които ние знаем за себе си, но другите не. Това са нещата, които сме склонни да пазим в нас самите. Тях или не искаме да споделяме, или предпочитаме да не говорим за тях. Mоже да са прекалено интимни или пък може да ни притесняват у себе си.
Квадрат 3 – Сляпото петно
Третият квадрат е ‘‘Сляпото петно‘‘. Това са нещата, които са известни за другите, а за нас не. Разбира се, ние можем да ги предполагаме, но този квадрат дава страничната гледна точка за нас. Или с други думи казано този квадрат е впечатлението, което сме оставили у колегите за себе си без ние да го знаем или усещаме. Този квадрат ни дава информация за позиционирането ни в екипа, което в същността си е начина, по който ни възприемат. Този квадрат е изключително полезен. Тук може да се огледаме в очите на другите. И след като се огледаме да останем здраво стъпили на земята – нито да се ядосваме, ако разберем дадено негативно нещо, нито да летим в облаците, ако колегите ни ни харесват.
Квадрат 4 – Енигмата
Квадрат номер 4 е ‘‘Енигмата‘‘ или неизследваната област. Това са най-дълбоко залегналите неща у нас. Тези, които нито ние, нито колегите ни знаят за нас. Това може да е някакъв тип констелация, черта от характера ни, която се проявява в изключително редки или пък тежки моменти, а може и да е някакъв скрит талант или обратно поведенчески дефицит.
Приложение на „Прозорецът на Джохари“ в практиката
Като практичен и рационален човек винаги, когато се запознавам с някакъв нов модел, мисля как той може да влезе в употреба? И затова следва логичния въпрос: Как да приложим на практика ‘‘Прозорецът на Джохари‘‘. Препоръчвам от личен опит следния начин.
Екипът се събира заедно, като по възможност да е в кръг и да няма маси помежду им. Не са необходими, защото подсъзнателно те представляват препятствия и един вид средства за прикритие. Всеки един член на екипа взима бял лист хартия и си го разделя на 4 – така че да се получи ‘‘Прозорецът на Джохари‘‘.
Първата и най-лесната стъпка е да напишем между 3 и 5 неща за нас самите в ‘‘Арената‘‘. След което ги комуникираме към останалите. Приемаме тази задача за успешна ако всички хора в групата знаят за изброените неща. Стъпка номер 2, която е и малко по-трудна, е всеки да напише отново между 3 и 5 неща във ‘‘Фасадата‘‘ за себе си, които обаче другите не знаят. С цел улеснение може да приемем задачата за успешно извършена, ако по-малката част от колегите ни знаят за тези неща. В тази част излизат наяве наистина интересни неща. Спомням си на едно обучение случай, в който колегите разбраха истинското име на своя колежка си, а тя работи от около 15 г. в този екип.
В квадрат номер 3 листовете не се попълват от нас самите. Подаваме си ги по часовникова стрелка и всеки човек трябва да напише поне едно нещо за собственика на листа в ‘‘Сляпото петно‘‘. Всички листове трябва да се извъртят докато стигнат до човека, откъдето са започнали. След което той отново изчита всичко написано и накратко ги коментира. Дава своето мнение – дали е съгласен или не и изобщо напълно свободно изразява мнението си относно прочетеното. Ключово е да приемем нещата в ‘‘Сляпото петно‘‘ професионално, а не лично. Последното нещо, което трябва да правим, е да се сърдим.
И идва квадрат номер 4 – ‘‘Енигмата‘‘. Тук пак пускаме листовете по същия начин, както в ‘‘Сляпото петно‘‘. Останалите членове на екипа обаче този път питат въпроси. Те трябва да са отворени, провокативни (до здравословна степен) и разкриващи по-задълбочена информация за собственика на листа. Листовете този път не минават през всички, а само през трима човека. Тоест всеки един от екипа трябва да отговори на 3 въпроса следствие от които могат да се изведат ценности, скрити личностни характеристики или своеобразни двигатели на поведението. В тази част изключително важна роля играе фасилитаторът.
Ако направите това упражнение в екипа си може и да останете изненадани. Но дори да не сте ще научите ценна информация или ще валидирате такава за колегите си. Пътят към сближаване (спазвайки ‘‘здравословна‘‘ дистанция) е да проявим пълно уважение към споделените и написани неща. Защото не вярвам човек, който примерно е споделил нещо конкретно за себе си, да успее да се сближи с човек, който открито заявява, че не понася точно такива неща. Имаме право да мислим всичко, но уважението се състои в това да дозираме информацията, т.е. да преценяваме кое, как и кога да го казваме.
Пробвайте модела и ще се радвам да споделите дали е бил полезен за екипа ви и дали се е отразил на начина на работа и оттам на резултатите.