Наричат Луи Айер български национален герой от Швейцария. Един от главните основатели е на спортното движение в България. Създател е на първите спортни клубове в Лом, Силистра и Русе. Но още по-знаменателното за него е, че се сражава на фронта във войните за национално обединение, като защитавайки България, намира смъртта си в битката при Дойран през 1916 г.

Защо обаче един швейцарец, който живее на едно от най-спокойните места в Европа и имащ всичко, за което тогавашният българин си е мечтаел, идва в България?

Приносът на Луи Айер за българския спорт

Айер е роден през 1865 г. в малкия швейцарски град Хомберг. Пристига в България през 1894 г. по покана на българския просветен министър и до обявяването на Балканската война през 1913 г. е преподавател по физическо възпитание последователно в Лом, Силистра и Русе. Интересен факт е, че прословутият израз ‘‘Българи юнаци‘‘ произлиза именно от това, че съюзът на българските гимнастически дружества е бил наречен ‘‘Юнак‘‘.

През 1909 г. Луи се премества със семейството си в най-модерният тогава български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството – Русчук, където продължава своето дело в Образцовата мъжка гимназия и Висшия педагогически курс. Безкрайни и неуморни са усилията му за изграждането на българската физическа култура. Луи Айер пише ръководства за различни спортове, създава правилници за състезания, организира общобългарски турнири и подготвя състезатели за международни прояви. Успоредно с това не престава да се интересува от миналото на нашия народ, от славната му история, фолклор и традиции. Защо го прави? Защото осъзнава, че нещата, които има са хубави, но тези, които иска да има, са водещи.

Нуждата да бъдеш значим

Тук е момента да се запитаме и ние – какво искаме да имаме и какво сме готови да дадем, за да го имаме. При всички положения трябва да жертваме нещо. В случая Луи Айер е жертвал спокойния начин на живот и то не само своя, а и на семейството си. Какво в крайна сметка е искал? С една дума – значимост. Да чувства, че допринася и че оставя нещо след себе си. Не просто, че върши задължения, а че допринася. Тази нагласа в корпоративен план в момента е повече от необходима. А именно да не приемаме работата си като серия от задължения, а като принос към общото задължение на организацията, в която работим. Луи Айер е приемал мисията си точно по този начин дори с цената на живота си, защото в крайна сметка умира, бранейки новата си родина и то на първа линия в битката при Дойран през 1916 год.

За честта и героизма

В деня на обявяване на мобилизацията той изнася една маса в близост до русенската гимназия, побива българското знаме и започва да записва доброволци в своя ‘‘юнашки легион‘‘. В него се включват над 200 души, които под неговото командване взимат участие в героичните битки при Мастанлъ, Узун Химитлер, Метатла и се сражават при Булаир и при отблъскването на десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, която се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За проявената си всеотдайност и героизъм в боевете, той е произведен в български офицерски чин – подпоручик и два пъти окичва гърдите си с кръст за храброст. Дори дъщеря му Луиза взима участие като сестра в лазарета на бойното поле.

Съсипан от разгрома на България в тази война и искрено възмутен от антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация, Луи Айер написва на френски език цяла книга в защита на справедливата българска кауза. През 1913 г. той издава в Швейцария със свои лични средства “Pro Bulgaria” („За България“). Няма друга толкова възторжена и всеотдайна защита, която България да е получила след всичките хули и скверни обвинения, хвърлени по неин адрес в онези размирни времена от бившите съюзници. “Народ, който за 30 години можа да възроди и направи цветуща своята родина – такъв народ не се оставя да бъде повален!‘‘ подчертава Луи Айер. А всички приходи, генерирани от книгата, той дарява на българските ветерани от войната.

Неслучайно в много от големите български градове има улици, наречени Луи Айер. Така че работейки и преследвайки цели, не би било лошо да се замислим какво имаме, какво искаме да оставим като следа след себе си и какво бихме жертвали, за да постигнем целите си. И това във време, което е в пъти по-лесно да се живее, отколкото времето, в което е живял Луи Айер.