Няма човек, който никога да не е претърпял загуби – поне според мен. Въпросът е, че много често, ако се замислим, когато загубим, печелим повече, отколкото губим. Това важи както в житейски, така и в професионален план.

Кой е Ерик Мусамбани?

Историята на Ерик Мусамбани е много добър пример точно затова. Ако не ви е известно името му, той е официално най-бавният плувец на планетата или по-точно плувецът с най-бавно време на 100 m свободен стил – ‘‘рекорд‘‘, поставен на олимпийските игри в Сидни през 2000-та г. Крилатата фраза на Пиер дьо Кубертен „Важна е не победата, а участието“ в пълна сила важи за него. Нещо повече, той едва не се удавя в басейна по време на състезанието, но в днешно време е треньор на националния отбор на Екваториална Гвинея, а още по-впечатляващото му постижение е, че след представянето му на олимпийските игри в родината му построяват два басейна с олимпийски размери и рязко популяризира плуването.

Каква е историята на Ерик Мусамбани?

Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) в края на миналия век решава да разшири географията на спорта. Така 22-годишният Ерик чува по националното радио обява, че набират желаещи за националния отбор. Може да кандидатства всеки. Изненадващо обаче желаещият е само един – Мусамбани. Той може да плува, научил се е на 12 години. Но плуването му се ограничава с това да се придвижва във водата на къси дистанции. Все пак младият мъж решава да рискува. И започва тренировки в морето и реките. Едва 3 месеца преди игрите влиза за първи път в басейн. Ползва 13-метров в един от хотелите на столицата Малабо и то само два часа през почивните дни. Просто защото по-големи няма в страната. А негов наставник става един от чуждестранните посетители на хотела.

Какво се случва в Сидни?

За първи път Ерик вижда 50-метров басейн едва когато пристига в Сидни, заедно с треньора си. Двамата пътуват 3 денонощия до олимпийската столица. Всъщност, когато идва на игрите, африканецът е с мисълта, че трябва да плува само 50 метра. Но наставникът му казва, че квотата е за по-дългата дистанция 100 метра. Така Мусамбани трябва да мери сили с представителите на Таджикистан и Нигерия в квалификациите. Съперниците му обаче тръгват по-рано и са дисквалифицирани. Пратеникът на Гвинея остава сам на блокчето, трябва да изплува минута и 10 секунди, за да продължи в същинската надпревара. За човек, който е тренирал само 4 месеца обаче мисията изглежда невъзможна. Но не и за Мусамбани. Той криво-ляво изплува нормално половината дистанция, но след това става обезпокоително в басейна. Младият плувец започва да пляска по водата с ръце сякаш се дави. И със сетни сили успява да стигне до края и да докосне стената. Времето му е 1.52,72 мин! Официален най-слаб резултат в историята на плуването на 100 м свободен стил. От една страна, коментарите може да са в посока – луд, който няма работа на Олимпиадата. Но от друга – човек, който се бори за мечтата си и доказва, че няма невъзможни неща!

Излизайки от басейна очаква освирквания и подигравки, но изненадата му е огромна, когато вижда публиката да му ръкопляска на крака. След историческото си плуване необикновеният плувец става звезда и дава стотици интервюта. На подобен интерес от страна на медиите не се радва дори тогавашният победител на 100 м. свободен стил Питер ван ден Хугенбанд от Холандия, който печели титлата със световен рекорд.

След Олимпиадата

В страната му настъпва истински фурор. Стотици желаещи се записват да тренират плуване. Животът на африканеца също се подрежда. Той заминава да учи в университета във Валенсия и завършва специалност IT инженер. Но не изоставя плуването. А с редовни тренировки успява да смъкне почти с минута от олимпийското си време.

В момента Мусамбани работи по специалността си – инженер в IT сектора в родината си Гвинея. А вечер, три пъти в седмицата, тренира млади плувци. В страната си той е смятан за легенда и в момента е главен треньор на националния отбор по плуване. Благодарение на постижението му в Сидни в страната са построени и два басейна с олимпийски размери. За целия свят обаче той остава символ на смелост и всеотдайност.

Нека от Ерик Мусамбани се завърнем към нас самите, към живота, който водим и работата, която работим. И при следващата грешка, провал или неуспех се замислим какво можем да извлечем от тях. Да се запитаме какво следва и да превърнем разочарованието в двигател за бъдещи постижения. Те може дори да са в същата сфера или в друга. Няма значение. След проливен дъжд винаги идва хубаво време.