Успехът не тича красиво, а упорито
На тези от вас, които редовно четат нюзлетъра ми, вероятно е направило впечатление, че не обичам да пиша за себе си. Предпочитам да пиша и чета за хора, от които може да се научи много.
Днешният разказ и корпоративните поуки от него са за обявения за един от най-великите лекоатлети на всички времена от международната федерация на лекоатлетическите организации (IAAF) – чехът Емил Затопек. Той е пример (макар и вече малко позабравен от историята) за брутална отдаденост, нестандартен подход в тренировките си, желязна воля и спортсменство.
Успехът – умението да изиграеш отлично лоша ръка
Ако напишете в Youtube името му и гледате архивни кадри с негово участие, трудно ще повярвате, че Емил Затопек е легенда в дългите бягания. Тичането му се определя като непохватно, тялото му се мята като лодка в буря, изражението на лицето му е все едно някой го измъчва. Изобщо тичането му е нещо като мъчително гърчене. Един от запазените цитати от 50-те години на миналия век, когато той се състезава, е от треньор на негов опонент: „Ако някой ден видите бегач, който се движи като човек в гърч, това е Затопек – и вероятно ще победи.“ Точно това и се случва – той постоянно побеждава и то почти винаги убедително.
Емил Затопек е първият (и досега единствен) атлет, който печели 5000 м, 10 000 м и маратон на една Олимпиада – Хелзинки, 1952 г. Постижението освен в наградите е и в начина, по който ги е извоювал. Без талантливи гени. Без специална техника. Само с упоритост, маниакална дисциплина и непоколебим характер.
Затопек не е следвал учебник по бягане на дълги разстояния. Тогава всъщност такива не са и съществували. По свой собствен начин е писал нов. В епоха, в която тренировките били с фокус върху умерено темпо и дълги дистанции, той залагал на интервали с висока интензивност или така наречените интервални тренировки – нещо, което по онова време било смятано за вредно.
Съперниците му тичали по 10 км на ден. Затопек – по над 40. Понякога в армейски ботуши. Понякога със съпругата си на рамото (за тежест). В кал. В студ. В каквото има. Когато го попитали защо тича така грозно, отговорил: „Не съм получил тяло за лекота. Получих тяло за усилие.“
Резултатите са по-важни от сляпо следване на системата
От гледна точка на лидерството в Затопек ясно може да видим лидера, който не следва системата, а създава резултат. Той не обича да говори много камо ли да говори за визия. Той по-скоро я живее – с маратонките, калта и дъха, който не му стига.
Какви са уроците за корпоративния свят от неговия живот, от който може да се научи много и то не само от спортната му страна, а и от сблъсъците с комунистическата партия, от които си пати години наред?
Урок 1.
Затопек няма осанката на шампион и никога не е изглеждал като шампион. Но той е бил такъв, защото е имал смелостта да остане автентичен и да не бяга от себе си – тича грозно, упорито, невъзможно за копиране, но побеждава. В компаниите често търсим харизматични мениджъри, т.е. с добри презентационни умения, с добра артикулация и естествено къде без soft skills. А понякога (да не кажа и по-често) истинският лидер е онзи, който просто не спира да тича, когато другите вече са седнали.
Урок 2.
Не чакай разрешение да подобриш себе си. Затопек не е тренирал така, защото някой му е казал. Той не е имал треньор. Сам е експериментирал. Сам се е наблюдавал.
Бил си е собствен треньор, критик и фен. В компаниите това са онези хора, които не чакат одобрение или по-точно поощрение от ръководителите си, за да въведат нов процес, нов шаблон или нов ритъм на работа. Това са онези, които не питат ‘‘може ли“ или ‘‘добре ли е‘‘, а тестват, коригират и после казват: „работи“.
Урок 3.
Истинският лидер вдъхновява с присъствие, не с титла. Затопек е известен и с това, че никога не е бил арогантен. Споделял е тайните си с конкуренти. Насърчавал е новаци. Пращал е ръчно написани съвети на млади спортисти. В ерата на корпоративна конкуренция, това звучи почти… абсурдно. Но точно в това е силата: да си толкова добър, че да не се страхуваш да даваш.
Урок 4.
Лидерството е маратон с бунтовен ритъм. Затопек никога не е бил „удобен“ за системата. В неговия случай за комунистическата. В по-късния си живот след активната спортна кариера се противопоставя на комунистическия режим в Чехословакия, губи всичките си позиции, но запазва морала си. По-късно е реабилитиран, но не защото се е огънал, а защото комунизмът си е отишъл за сметка на демокрацията. Корпоративните лидери често са изкушени да играят „на сигурно“. Историята обаче помни онези, които са останали хора, когато е било по-лесно да станат тъмната част от системата.
Урок 5. (Финален урок)
Не копирай Затопек. Разбери себе си. Много лесно е да кажем „бъди като Затопек“. Само че той не е искал да бъде пример. Искал е просто да тича така, както вярва, че трябва. И в това е неговата сила. Ако сме на лидерска позиция в компанията, в която работим, не бива да се чувстваме длъжни да бъдем най-елегантните, най-подготвените или най-одобряваните. Достатъчно е да бъдем тези, които не спираме, когато стане трудно. Да сме онези, които тичаме по своя ритъм – с воля, чест и постоянство.
В заключение лидерският ни стил не се нуждае от аплодисменти. Нужно е само да е наш. Какво би станало, ако спрем да гоним „правилния начин“ да сме лидери и започнем да оформяме истински автентичния си начин? Може би точно тогава ще започнем да печелим. Не медали. А хора. И нещо много важно – преди всяко предизвикателство, особено при трудните, да кажем на себе си и на екипа с усмивка на лице: ‘‘Днес всички ще умрем по малко‘‘.