Този материал е малко по-различен, защото е базиран на моя (Илиян Бойчев) лична история.

Мотивация за работа – как осъзнато я придобих?

Може би не знаете, че съм прекарал няколко години в Обединеното кралство. Действието се развива лятото на 2009 год. Поредна година от престоя ми. Работя всичко възможно, каквото може да се работи в хотел – бар, ресторант, почистване на стаи и дори нощни дежурства.

Още бях новак

Мястото е хотел в Шотландия в малко градче, разположено на около 100 км северно от Глазгоу. Най-предизвикателният часови диапазон е между 19.30 и 22.30, когато има активен all inclusive – т.е. повечето алкохолни напитки са безплатни. Обикновено тогава се нареждат огромни опашки, защото принципът е, че един клиент може да вземе не повече от 2 питиета. А те се изпиват бързо и така хората идват и идват. Не помага и това, че критерият за сервиране е възможността гостът да стои изправен. Работя в бара на хотела от около месец, но нямам избор освен да съм изключително бърз.

Проблемът

В определен момент от нищото идва гневна дама на средна възраст и разпалено започва да ми се кара, че има нещо нейното питие. Аз като новак, а и като човек, който без да се замисля, следва правилото, че „клиентът винаги има право“, отстъпвам назад засрамен и започвам да се извинявам, без да помисля дали изобщо аз съм сервирал на дамата.

Без въобще да забележа през цялото това време свидетел на ситуацията става прекият ми ръководител. Бар-мениджърът на хотела – слаб, нисък и сух, около 45-годишен типичен шотландец, е изключително сърдечен без това ни най-малко да влияе негативно на авторитета му. Усещайки, че той е видял ситуацията, аз ставам по-нисък и от тревата и очаквам още една гневна тирада.

Обратът

Случи се точно обратното обаче. С леко ядосан, но и много решителен тон започва да се кара на клиентката. Твърдо заявява, че каквото и да се е случило, тя няма право да говори на някого от неговите хора по този начин. И не само това. В допълнение я предупреждава, че при тоакова поведение повече няма да бъде обслужвана. Гледам, слушам и не вярвам нито на ушите, нито на очите си. В сравнително краткия ми професионален опит дотогава нито във Великобритания, нито в България не ми се бе случвало такова нещо – шефът ми да ме защити и да застане зад гърба ми безусловно, с риск да бъде загубен клиент.

Ефектът върху мен

Както може да предположите, от този момент нататък мотивацията ми да работя с и заради този човек удари небето. Постъпката му, цялостното му отношение и справедливостта, на която държеше, ме накараха да влагам още повече. Когато вътрешната мотивация е комбинирана и с външна, тогава личната продуктивност рязко скача.

Мотивация за работа – защо е така важна?

Все пак работата може да бъде свършена и без нея, нали? Въпросът е обаче как ще бъде свършена, а тя, самата работа, може да бъде свършена по няколко начина. В днешно време не е важно само какво правим, а и как го правим. И тук идва мотивацията. Казано по прост начин, тя всъщност представлява мотивът ни за действие, причината да свършим нещо – проект, задача или задължение, което имаме.

Според Дан Пинк мотивацията се дели на присъща (вътрешна) и неприсъща (външна). И двете имат своята роля.

Присъща мотивация

  • Гордост – от това, което вършим;
  • Удовлетворение – т.е. чувството в края на деня, че освен да сме доволни да усетим, че нещото, което сме свършили, има смисъл и значение за екипа;
  • Забавление – защото все пак животът е прекалено кратък и трябва колкото се може повече да се забавляваме. Естествено не винаги това е възможно, но е много здравословно психически да си поставяме лични предизвикателства. Все пак мотивацията освен да идва от ръководителя тя е преди всичко лична отговорност. Ако работим дълго време определена работа и мотивацията липсва, това е ясен индикатор, че трябва да променим нещо. Това нещо не е задължително напускане или смяна на работата. Първо е хубаво да се опитат други мерки: разговори, мерки за препозициониране, нови отговорности, по-мащабни проекти или нещо друго.

Докато присъщата мотивация е фундамент на дългосрочната мотивация, неприсъщата мотивация е също много важна, но в по-краткосрочен план.

Неприсъща мотивация

  • Пари – от една страна, те са важни и без тях не може. От друга страна, колко време продължава ентусиазма при повишение на заплатата? Месец, два или пък три?;
  • Отличния – материалното изражение за усилията, които сме вложили или целта, която сме постигнали е много важно за това човек да се чувства значим и оценен;
  • Награди – самата награда и чувството, че си пръв, най-добър или най-резултатен е страхотно (за някои повече, за други по-малко), но и то преминава сравнително бързо.

Критерии за синхрон

Мотивацията означава и да сме в синхрон със себе си. В синхрон със себе си ще бъдем ако са удовлетворени само три критерия:

  • Да печелим достатъчно количество пари;
  • Да изпитваме удоволствие;
  • Да се учим – т.е. работата да е такава, че да можем да учим на нея.

Ако няма два от трите критерия, значи има някакъв проблем и задължително трябва да вземем мерки.

Изграждането на мотивация за работа не е лека задача. Тя е двустранен процес – от една страна е хубаво мениджърът да идентифицира индивидуалните мотивационни фактори у членовете на екипа, но от друга всеки трябва да изисква и стимулира получаването на това, което го мотивира. И тук няма правилно и грешно. За определени хора мотивацията може да дойде от източници, които за други хора няма никакво значение.

Източници на мотивация за работа

  • Независимост и автономия за взимане на решения;
  • Възможност за лични постижения;
  • Признание;
  • Чувство на самоуважение;
  • Сигурност;
  • Конкуренция;
  • Статут;
  • Престиж – на позицията, екипа и компанията;
  • Условия на работа;
  • Власт;
  • Баланс между работа и личен живот;
  • Свободно време;
  • Екип
  • Възможност за личностно развитие;
  • Кариерни възможности за повишение и заемане на по-отговорни позиции;
  • Интерес – т.е. естеството на работа да ни провокира и да ни бъде интересна;
  • Контрол – т.е. да чувстваме внимание, подкрепа и обратна връзка.

Със сигурност има и много други. Излишно е да споменаваме, че нямаме претенции за изчерпателност на причините, водещи до мотивация.

Причини за демотивация

Изграждането на мотивация за работа обаче има и друга страна и тя е, че не бива да допускаме демотивация за дълъг период от време. Дори бих казал, че недопускането на демотивация е в пъти по-важна от повишаването на мотивация. Подобно на автомобила – веднъж се запалва (т.е. повишава се мотивацията), но за да върви гладко и продължително и за да може да се разчита на него, трябва да се грижим за него постоянно. Също както трябва да се грижим за това да не се срещнем и повлияем от демотивационни източници. А тези източници също могат да бъдат много и за различните хора да бъдат различни:

  • Непризнаване на постиженията;
  • Липса на заинтересованост към нас;
  • Чувство за несправяне с работата;
  • Загуба на самочувствие;
  • Липса на разбиране;
  • Липса на обратна връзка;
  • Смяна на колега или пряк ръководител;
  • Лошо отношение;
  • Лични проблеми;
  • Микромениджмънт.

В заключение, както е казал Марк Твен, „мотивацията е като банята, трябва да я взимаме редовно“. Тя не е даденост, тя е нещо, което трябва да идентифицираме у себе си или у екипа си в зависимост от ролята ни в организацията.

Ако имате нужда от консултация, свържете се с нас!