Успешното позициониране в екипа е в основата на професионалните ни успехи. По този начин се чувстваме добре на работа, осигуряваме по-високо качествено и имаме повече резултати.

 

Да започнем от там – какво всъщност представлява позиционирането? То започва след като сме влезли във формалната си роля. Приемаме ролята си и задълженията, които тя носи, също така са ни комуникирани и очакванията, които мениджмънта има към нас, и сме приели целите, които трябва да постигнем. Всички тези неща (ако са налице) биха помогнали изключително много в паралелно течащия процес на позиционирането ни в екипа.

 

Позициониране в екипа – същност

  • То е да създадем такова мнение за себе си сред хората, каквото ние искаме;
  • Да развием подходящите взаимоотношения с хората, с които работим;
  • Да изградим авторитет към себе си и да спечелим уважението. Веднъж спечелено не бива да спираме да се борим за него, така че то да не бъде загубено
  • Да бъдем приети като пълноправни членове на екипа, да се оценява важността ни и присъствието ни да дава позитивно отражение в екипа
  • И не на последно място – да станем незаменими. Под незаменими имам предвид не толкова като работа, която вършим, а като чар и излъчване. Вярвам, че противно на клишето, че няма незаменими хора, напротив, има и то точно в този аспект – на настроение, чар и излъчване, които предават и с времето стават основна съставка на екипността.

 

Примери за поведение на индивида в екипа

Преди всичко е важно да бъдем автентични и да не бягаме от себе си. Освен това трябва честно да отговорим на себе си какви са особеностите на нашия характер и по-точно кое в него можем да използваме в наша полза и кое би подразнило другите, колкото и за самите нас да не е проблем.

 

Нека за целта да разгледаме 2 примера, базирани на реални ситуации:

 

Пример 1: Иван (името е променено нарочно) работи на експертна позиция в екипа си от около 2 г. Той е малко “странна птица”, но в никакъв случай не e злобен или негативно преднамерен. Той е добродушен и разговорлив, но с малко по-различни от нормално възприеманите обноски и чувство за хумор.

 

Има специфичен, малко грубоват начин за общуване с колеги и клиенти, но постепенно растящите му резултати са факт. Гордостта и характерът му не му позволяват да види раздразнението у колегите си. Вижда само тези, които са му близки и които успява да разсмива.

 

Какво е според Вас мнението на колегите му? Какво би било Вашето мнение за такъв човек във Вашия екип. Дали Иван има реална представа за себе си и за това как е приет характерът му? Дали се е позиционирал добре в екипа си и изобщо не е ли фокусиран приоритетно върху себе си?

 

Пример 2: Мария (името отново е променено) е изключително упорита и е склонна към работохолизъм. Работи на средно мениджърска позиция от девет месеца. Тя е зряла дама с много житейски опит зад гърба си. Изключително обаятелна е като личност, с отлични комуникативни умения и позитивно отношение.

 

Нейният фокус е върху продажбите и отношенията с клиентите за сметка на някои технически детайли, които в бързината пропуска. Тя има претенции, че ако процесът на работа се оптимизира и не се губи време в излишни административни изисквания, ще бъде много по-продуктивна. Заявявала е нееднократно позициите си по този въпрос. Със сигурност ще продължи да упорства в тази насока. Още повече, че усеща негласно как някои от колегите я подкрепят.

 

Тя отчита директността и прямостта като големи свои плюсове, но много хора около нея я приемат като прекалено настъпателна и агресивна. Преките ръководители са раздвоени в мнението си за нея, но определено се дразнят от това, че не приема авторитети. Не ги приема принципно, а не само тях самите. Освен това е склонна да разпространява твърде активно несъгласията си сред хората от екипа. Мария не спазва едно много важно правило в корпоративния свят, а именно, че несъгласия, възражения и оплаквания се комуникират преди всичко нагоре, а не надолу в йерархията.

 

И нека се върнем на същите въпроси: Какво е според вас мнението на нейните колеги? Какво би било Вашето мнение за такъв човек във Вашия екип? Дали Мария има реална представа за себе си и за това как е приет нейния характер? Дали се е позиционирала добре в екипа си и изобщо не е ли фокусирана приоритетно върху себе си?

 

Позициониране в екипа чрез реална самооценка

Самият аз съм бил в ситуация, в която комуникативността ми (която не отричам, че понякога граничи с прекалена приказливост) ми е играла много лоша шега относно позиционирането ми в част от екип, който по-скоро ценеше тишината и концентрацията. В случаи като тези е ключово да се превъзмогнем. Как? Като се погледнем отстрани и си помислим дали поведението ни води до това да ни възприемат по начина, по който искаме. Затова е нужна и още една стъпка назад – тоест да помислим как бихме искали колегите ни да ни възприемат – като авторитет, като професионалист, който си разбира от работата, като човек, съчетаващ професионален подход и човешко отношение, като човек, на когото те могат да разчитат, като човека в офиса, създаващ настроение, като човека, палещ искрата, като този, който е известен с това, че изпипва детайлите или пък като нещо друго, различно от изброените.

 

Реалната представа за себе си е нещо много трудно за постигане. Някои хора имат склонност да се подценяват, други пък точно обратното – да се надценяват. Трети хора имат склонност да бъдат прекалено сериозни, което води до възприемането им за сухари, а има хора и в другата крайност – постоянната им комуникация и ентусиазмът им в повече кара колегите им да ги възприемат като хора на приказките, а не на действията, което води до усещане за ненадеждност. Крайност, в каквото и да е насока, не е най-добрата опция. Във всяко нещо особено в поведението е много важна мярката.

 

В крайна сметка не можем и не бива да бягаме от себе си, но в същото време е много полезно от време на време да се огледаме в очите на другите чрез искане на обратна връзка или пък неформални разговори и да осмислим какво ли говорят хората за нас в наше отсъствие. Това е и най-достоверният начин за оценка на личното ни позициониране в екипа.