Коучинг по учебник или коучинг на практика

Мъж и жена разговарят за коучинг

            На теория няма разлика между теорията и практиката, но на практика разликата е голяма. Казано с други думи, практиката без теорията е сляпа, но теорията без практиката е мъртва. Или казано по трети начин – това, което го пише на книга не расте на нива.

            Всяка една идея, за да бъде реализирана успешно, задължително трябва да бъде съобразена със средата и заобикалящите я обстоятелства. Хубавите намерения са необходима, но недостатъчна предпоставка за успешно и устойчиво изпълнение. Всичко това с пълна сила важи за коучинга като процес.

            Основоположникът и родоначалник на коучинга е Сократ. Древногръцкият философ разработва процеса по коучинг като метод, насърчаващ използването на диалог за постигане на знания и умения у своите ученици. Сократ се концентрира не върху директно даване на знания и експертиза, а върху задаване на подходящите въпроси. По този начин, отговаряйки на въпросите, учениците намират отговорите и осъзнават, че всичко необходимо е в тях самите.

            В наши дни благодарение на Тимъти Голви. Томас Леонард, Джон Уитмор и др. се появява модерния коучинг. Тимъти Голви и Томас Леонард са американци, а Джон Уитмор е британец. Спокойно можем да ги наречем класици в областта на коучинга. Те обаче създават и описват процеса в своята среда – повлияна от своите специфични бизнес особености. Фундамент на класическия коучинг е ненамеса от страна на коуча към коучвания. Тоест концепцията е да се задават подходящ тип въпроси и да се чака отговор и аргументация от отсрещната страна. И точно този подход е хубаво да бъде адаптиран към нашата действителност и нашите географски ширини.

            Какво точно имам предвид? В страни като САЩ и Великобритания я няма тази сърдечност в човешките отношения или поне не е на нивото, което имаме тук. Това обуславя ненамесата като нормално и добре възприето. Британци и американци много повече (съзнателно или несъзнателно) бранят личното си пространство. Докато при нас на Балканския полуостров дистанцията между хората е все още по-близка. Ако няма намеса и лично мнение, коучинг дискусията би изглеждала като разпит, а разпитът действа отблъскващо и създава резистентност у коучвания. Много по-продуктивно би било коучът дипломатично и много премерено да изказва мнение или мисли. Естествено без намерението да влияе, защото крайното решение трябва да е у коучвания.

            Коучингът е преди всичко психология. За това и самият коуч трябва да има задълбочени психологически познания. В същото време трябва да е и практик, т.е. да е работил с много различни типове хора, а и екипи и изобщо да има опит с много различни казуси. С една дума, трябва да е професионалист, който да е в състояние да стимулира отключването на потенциала у коучвания. В същото време чрез подкрепа, споделяне и насочване да помогне в постигането на целите.

            Всички хора имаме нужда от подкрепа и насърчаване, но добрият коуч и добрият коучинг се състоят в това по какъв точно начин да предостави тази подкрепа и това насърчаване.

Коучингът може да Ви бъде полезен в много направления. Включително и в успешното управление на кариерата.