За „Принципът на Питър“ и основната послание на книгата
Настоящата статия е вдъхновена от една от любимите ми книги ‘‘Принципът на Питър‘‘. Написана е от Д-р Лоурънс Питър – канадски психолог и педагог, преподавал в едни от най-престижните университети в САЩ и Канада. Той идентифицира ‘‘Принципът на Питър‘‘ и посвещава живота си на откриване на начини за справяне с некомпетентността и разработва система за усъвършенстване на образованието Смело мога да кажа, че попада в топ 10 на книгите, които харесвам. Публикувана още през 1969 г. и издадена в България през 1981 г, тя няма нищо общо със съвременните книги за личностно развитие, самоусъвършенстване или успех в 3, 5 или 7 стъпки.
Точно обратното тя е много конкретна, автентична и изпълнена с примери от личния опит на авторите Лорънс Питър и Реймънд Хъл. В есенцията си „Принципът на Питър“ гласи: В една йерархия всеки се развива до нивото си на некомпетентност‘‘.
Примери за това правило има навсякъде около нас в различни сфери на живота. От случай, в който успешен търговец не се е справил като търговски мениджър или от успешен спортист, превърнал се в неуспешен треньор или от изключителен специалист, който обаче не е постигнал същите резултати като директор. Обратният път е доста болезнен, а почти винаги и невъзможен. Връщането назад изисква превъзмогване, тоест да признаем пред себе си, че предишната позиция е било мястото за нас, а не настоящата.
Защо се изкушаваме да приемаме по-високата позиция при положение, че се справяме много добре на мястото, на което сме?
Всъщност това е до голяма степен естествено – всички осъзнати и кадърни хора искат да се развиват. И в това няма абсолютно нищо лошо, разбира се. Точно обратното. Не бива обаче да забравяме, че развитието не означава непременно вертикално движение нагоре в йерархията. Развитието може да значи поемане на даден проект, допълнителна отговорност или хоризонтално движение в компанията, в която работим. Развитие би могло да означава и създаване на собствен бизнес или пък най-хубавото – превръщането на хоби в бизнес. Имал съм случай, в който изпълнителен директор на голяма българска компания, който бил рамо до рамо със създателя на компанията, след около 25 години работа се оттегля, за да се занимава с рисуване и фотография. И това също е развитие.
Д-р Лоурънс Питър възприема класическата нагласа, че йерархия е организация, в чиято структура членовете са подредени по ранг или степен. За да работи неговият закон, единственото изискване е организацията да е достатъчно голяма, че да съдържа няколко йерархични нива.
Приложение на „Принципа на Питър“ в корпоративен план
Какво на практика трябва да знаем и имаме предвид относно „Принципа на Питър“ в корпоративен план:
- Работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност;
- След известно време всяка позиция в йерархията се заема от човек, който е неспособен да си върши работата, защото е достигнал нивото си на некомпетентност, след което по естествен път се заема от друг способен да свърши работата, защото настоящото ниво не е нивото му на некомпетентност.
Този принцип обяснява много неща. Работейки, може да ни се е случвало да се чудим защо въпреки че полагаме много усилия, нещата не се получават. Причината може и да не е лошо лидерство, лошо отношение, неразбиране на пазара или пък на бизнес средата. Може да е точно, защото има човек на ключова позиция, който е достигнал нивото си на некомпетентност.
Нека си представим за момент, че в страната ни всеки работи на позицията и на нивото си на компетентност. Би било прекрасно, нали? Само че това е утопия – нещо, което никога няма да се получи. И вместо да си мечтаем за това, много по-продуктивно би било да си отговорим честно кое е личното ни ниво на компетентност и как да се развиваме в него. А ако усетим, че сме достигнали нивото си на некомпетентност да погледнем обективно на нещата, бързо да направим преценка, да вземем мерки, да не се обвиняваме излишно, но и да не търсим оправдания извън нас.