‘‘Живях живот, изпълнен с притеснения, които никога не се случиха‘‘ е казал Марк Твен в края на житейския си път. Повечето от нас също не се различаваме много в това отношение от него. Изпълнени сме – кой повече, кой по-малко – със съмнения, притеснения, предразсъдъци и тревоги. И точно тези неща пречат на увереността ни, а тя е пряко свързана с умението да продаваме себе си.
Какво всъщност представлява увереността?
Определено не означава да сме винаги сигурни в себе си. Ние не сме машини и няма как да липсват моменти, в които не сме убедени в себе си, колкото и да сме подготвени и колкото и да сме компетентни. По-скоро свързваме това понятие със сигурността в себе си през по-голямата част от времето. А тогава, когато не сме сигурни, просто не го показваме.
Умението да ‘‘продаваме‘‘ себе си изпреварва знанията, опита и експертизата. Защо? Защото се вижда първо то, а след това всички останали качества. Изводът е, че колкото трябва да работим и развиваме техническите и социалните си умения, толкова трябва да развиваме и точно това качество – да се ‘‘продаваме‘‘. Естествено не бива да залитаме в крайност. Има и такива случаи. Хората, които практикуват това обаче, по-често се провалят в дългосрочен план.
Под ‘‘себепродажба‘‘ нямаме единствено и само предвид да накараме хората да повярват в нашите качества. Концепцията е да отправим послание, че ние сме точните хора, които ще предоставят такъв тип ползи, които не просто ще отговорят на очакванията на отсрещната страна, а дори и ще ги надхвърлят. Тук е много важен балансът между скромност и настъпателност, между умереност и убедителност и не на последно място между акцент върху малките детайли и поглед върху голямата картина.
Какво ни е необходимо за да продаваме себе си?
Ключовете към умението да ‘‘продаваме‘‘ качествата, уменията, експертизата, навиците и най-вече себе си са:
- Да се харесваме;
- Да си вярваме;
- Да бъдем автентични;
- Да бъдем откровени;
- Да бъдем професионалисти;
- Да бъдем проактивни, а не реактивни
- Да бъдем обективни (и да не залитаме в това винаги да се опитваме да бъдем позитивни)
Освен всичко това, за да се ‘‘продаваме‘‘, трябва да се познаваме много добре, т.е. да сме наясно със силните си страни и да акцентираме върху тях. Няма много голям смисъл предварително да се оправдаваме за някоя наша слабост от сорта на това, че се притесняваме, че сме били заети с нещо друго или, че не сме хора, които умеем да се представяме добре. Това не само ни прави лоша услуга, а и у отсрещната страна звучи като склонност да се подценяваме.
Умението да се ‘‘продаваме‘‘ трябва да бъде предшествано от това да изграждаме личния си бранд. Концепцията е да работим върху излъчването си, начина, по който се представяме, начина, по който изпращаме послания за себе си. В тази връзка социалните мрежи могат да бъдат изключително полезни освен да споделяме и коментираме моменти от личния си живот, можем да покажем какво работим и като цяло да заинтригуваме хората с това как работим.
В крайна сметка не бива да забравяме, че съвършенството е утопия – каквото и да правим, никога няма да го постигнем. Но въпреки това не бива да спираме да се харесваме и да излъчваме точно това отношение към себе си. По този начин сме една крачка по-близо до “себепродажба“.