През 1886 год. Манол Кордопулов се завръща от Франция в родния си град Мелник. Току що е завършил образованието си и притежава диплома за агроном, винар и технолог. Владее няколко езика и се чувства като европеец по дух. Високо ерудиран, с ненатрапчиво самочувствие и твърдо уверен да успее, използвайки знанията си.

За ключовите решения

Освен знанията си Кордопулов разчита и на произхода си. Той е от знатен, стар род, заселил се в Мелник през 18-ти век. Има всичко необходимо да успее. Единственото, което няма, е достатъчно земя, за да отглежда собствени лозя. Това е факт, който му пречи да развие бизнес. По това време е много трудно да се закупи земя в този район, особено в такъв огромен мащаб, какъвто Манол Кордопулов си представя.

Преди да продължим с историята, чувствали ли сте се по подобен начин – да имате почти всичко необходимо, за да успеете и само едно нещо, което се оказва непреодолима пречка. Манол обаче не оставя нещата така. И взима решение. Няма да се занимава с отглеждане на лозя и производство на вино, а ще купува готово грозде, ще го преработва във вино и ще го продава. И решението му се отплаща. Благодарение на знанията и целеустремеността си той въвежда модерни за времето си европейски технологии, участва в международни изложения и непрекъснато търси клиенти и бизнес партньори. В същото време експериментира с технологии, но залага на типичния мелнишки сорт ‘‘Широка мелнишка‘‘. Прокопава специална изба в скалата под къщата си под формата на тунели, където да ферментира и да съхранява виното си. И така без свои насаждения той става най-видният мелнишки винар. Мостра от неговото вино извоюва златен медал на изложение в далечна Австралия, а виното му вече е на трапезите из цяла Европа – от Венеция, през Виена, до Цариград.

И всичко това, най-вече защото е проявил смелост и е взел решение. В днешно време всеки от нас живее такъв живот, че ежедневно, дори ежечасно, ни се налага да взимаме решения, както в професионален, така и в личен план. Как да ги взимаме?

За решителността

Преди всичко следва да тръгнем от себе си. Това винаги е най-добрият вариант. Имам предвид да осъзнаем, че решението е вътре в нас. Ако чакаме то да дойде отвън, рискуваме да се разочароваме. Т.е. много вредят нагласи от рода на: ‘‘само да се смени шефът и ще се оправят нещата‘‘ или ‘‘само да ме повишат‘‘ или ‘‘като дойде новия колега и му отхвърля работа ще ми олекне‘‘. Това с пълна сила важи и в личен план. Там пък често може да си кажем: ‘‘само да си изпълня таргета и ще обърна внимание на децата‘‘ или пък ‘‘лятото ще си почина‘‘. Желаната промяна (ако се налага) идва само следствие от наши лични решения. Взетото решение може да се поправи. Да, някои решения са по-трудно поправими от други, но при всички положения могат да се поправят. Докато ако не вземем решение просто няма какво да поправяме.

За добрите решения

Какво означава добро решение? То включва три основни компонента:

Смелост – т.е. решителност да вземем решение с идеята обаче, че не бива да чакаме да сме на 100 % уверени в него. Ако чакаме да сме напълно сигурни, рискуваме никога да не вземем такова.

Качество – т.е. такова решение, при което положителните последствия са повече от отрицателните. На теория може и да има, но на практика просто няма начин да вземем решение, което да няма минуси. Както няма перфектен човек, така няма и перфектно решение.

Навременност – т.е. да обмислим решението и да го вземем колкото се може по-скоро. Тук е много важно да не изпадаме в крайност – нито е хубаво да взимаме решението веднага, нито е хубаво да го отлагаме прекалено дълго във времето. Да си поставим краен срок е много полезно, особено при трудни и комплекси решения. Разбира се, този срок трябва да го преценим ние, следва да не е много дълъг и да поемем ангажимент пред себе си да го спазим.

Рамка на процеса по взимане на решения

След като изчистихме какво е добро решение остава другият важен въпрос, а именно как да го вземем. Да имаме рамка от стъпки би било много полезно. И то такава рамка, която да ни направлява, но от която да можем и да излизаме. Тоест планиран подход и гъвкавост в едно и също време. Едното в никакъв случай не изключва другото. Ето я и нея и искрено се надявам да ви влезе в употреба особено при тежки и комплексни решения.

Стъпка 1 – Рационално мислене, т.е. да си установим рационална, а не емоционална нагласа

Стъпка 2 – Идентифициране на проблем, по който трябва да вземем решение

Стъпка 3 – Определяне на краен срок за взимане на това решение

Стъпка 4 – Събиране на информация

Стъпка 5 – Да попитаме за помощ (ако имаме нужда)

Стъпка 6 – Изготвяне на списък с опции

Стъпка 7 – Оценка на опциите (изясняване на плюсовете, минусите и особеностите на всяка опция)

Стъпка 8 – Оценка на рисковете, които всяка една опция крие

Стъпка 9 – Взимане на решение и предприемане на действие

Стъпка 10 – Поуки и изводи. Тук е много важно да си извлечем изводи и при решение с положителен резултат. Много по-склонни сме да извличаме поуки, когато сме взели грешно решение, отколкото при правилно. Защо? Защото при правилно решение и позитивно стечение на нещата сме склонни да се ентусиазираме или изпадаме в еуфория. А това пречи да установим какво сме направили добре, за да продължим да го правим.

И вместо заключение, нека се поправя, понеже написах грешни решения. Такива няма. Има решения, които са по-трудно поправими, но все пак поправими. Освен ако не сме кардиохирурзи, анестезиолози или подобен тип специалисти всичко е поправимо.