Името Джо Фостър може на пръв поглед да не звучи като едно от най-познатите, но определено си струва да бъде запомнено. Неговата история е пример как човек може да успее като преди всичко е здраво стъпил на земята, но гледа към бъдещето. В същото време си поставя  големи, но реални цели и успява, ориентирайки се по знаците, които му дават обстоятелствата. И не на последно място – използва знанията, натрупани в семейството от предишните поколения, като фундамент, върху който да стъпи.

Визионерът Джо Фостър

Джо Фостър е роден на 18-ти май 1935 г. и е трето поколение обущар. Смята се, че дядо му, който също се казва Джо Фостър, е създателя на шпайковете или по това време казано обувки за бягане. Още на 17 годишна възраст младият Джо започва работа при баща си и много скоро влиза в противоречие с него. Бащата приема обущарството по-скоро като препитание, въпреки че доставя футболни обувки на клубовете от английското първенство, докато синът вижда свят, в който всеки ходи с маратонки. И това още през 50-те години на миналия век. Джо Фостър смята, че маратонките не просто са обувки за спортуване, а универсално средство за ходене, включително и за формални, а не само спортни събития. В днешно време, оглеждайки се навсякъде около нас, можем да преценим колко прав се е оказал.

За трудното начало

Една от причините създателят на Рийбок да покори света е мисленето отвъд препитанието. Тоест мисленето в мащаб, от една страна, а от друга, как да съчетае това мащабно мислене с уменията, които е натрупал. В изпълнените с напрежение и битки взаимоотношения с баща си той решава да напусне фирмата му и заедно с брат си да започне всичко отначало. Първоначалният му капитал е нищожен като стига дотам да наема помещение с дупки на тавана и на стените и в което трябва да сложи машините в ъглите, за да не изпаднат на долния етаж, ако ги сложи в центъра. Това, което го движи дори тогава освен малки заеми от близки хора, е всъщност това, което вижда, че предстои в бъдещето.

Как Reebok печели пазарния си дял?

Да си добър в работата си и да си визионер макар и да са необходими не са достатъчни условия, за да успееш в бизнеса. През 60-те години Рийбок става позната и водеща марка в Англия, но Джо разбира, че трябва да завоюва пазара, който въздейства в най-голяма степен на останалите пазари, а именно американския. И така още от края на 60-те и началото на 70-те започва офанзива за покоряването на Америка. Мисията му обаче никак не е лесна предвид надмощието на Адидас, Найк, а и неспирните японски фабрики за обувки, навлизащи в Съединените щати. Ударът, които всъщност са два, идва следствие от усета на Джо Фостър и екипа му. Той с неизменната помощ на брат си изработват три нови модела. Те печелят NSGA – най-голямото изложение за спортни стоки, което му носи популярност и отваря вратите за истинско навлизане. Другото, което още повече изстрелва Рийбок на върха, е новозараждащо се, но изключително бързо разпространяващо се женско занимание – аеробиката. Един от сътрудниците на Джо забелязва, наблюдавайки жена си, че жените практикуват това занимание боси и тази ниша се оказва златна мина. Рийбок разработват серия дамски маратонки специално за аеробика и докато конкурентите му се усетят, завладяват пазара и се превръщат в  лидер. Оставят Найк, Адидас, Асикс и всички останали далеч зад гърба си. И всичко това, защото изключително проницателно наблягат на визията и посланието на продуктите си. Американките припознават тези обувки като символ на еманципираната, независима и спортуваща жена и дори често изтъкват, че качеството въобще не им е от значение. Казват си: ‘‘Какво от това, че маратонките ще ми се скъсат. Ще си купя нови‘‘.

Впоследствие модата с аеробиката се пренася в Европа и в почти целия свят, а заедно с нея и Рийбок. 80-те години са златното време за Рийбок и макар понастоящем брандът да е изгубил част от блясъка си може да се научи доста – най-вече от идеолога и създателя му Джо Фостър.

Кои са турбулентните моменти в живота на Джо Фостър?

В същността на успеха му е екипа, с който разполага. Толкова е спечелил хората на своя страна, че по време на най-голямата си криза, малко след първоначалното разрастване, е притиснат от обстоятелствата да уволни почти половината си персонал. Толкова е привързан към хората си, че наблюдава парадоксално явление – той е много по-разстроен от тях. Очаква гняв и агресия, но това, което се случва е, че хората му го чакат да си стъпи на краката. Макар и без работа мнозинството от тях не си търси друга работа и само няколко месеца след като кризата е преодоляна Джо кани всички хора обратно. Още по-изненадан е, че по-голямата част от тях се съгласяват.

Голяма част от успеха англичанинът си дължи на ясното осъзнаване в какво е добър и в какво не. И по-важното – да не се меси в това, в което не е. В компанията си се е заел с продажбите и маркетинга, но оставят брат си Джеф Фостър да ръководи производството. Неслучайно една от най-големите му кризи (освен емоционалната) е, когато той загива.  Просто след това дълго време никой не може да изпипа детайлите както братът на Джо. Точно тогава стават и едни от най-големите гафове на компанията, включително и пускането на пазара на дефектни и несъответстващи с оригинално изработените маратонки.

Вместо извод може да се запитаме: виждаме ли бъдещето в сферата, в която работим? Използваме ли основата и натрупванията, които имаме? Използвали ли сме възможностите, които са ни се открили и готови ли сме за бъдещи такива? И не на последно място, щастливи ли сме по пътя, който сме избрали и хората, с които го вървим. Защото най-важно е щастието, а същността му според Джо Фостър е когато хората се борят и страдат с теб по пътя.