За добро или за лошо (а може би и за двете) никой не може да избяга от характера си. Също така никой не може да избяга от степента си на чувствителност. Точно от нея зависи как възприемаме предизвикателните ситуации в работен план.

За емоциите в офиса

Чувствителността е повече от важен аспект на човешката природа. Тя определя как възприемаме реалността. В зависимост от нейната степен двама различни човека могат да възприемат по два различни начини едно и също събитие. Първият може да не заспи от яд и гняв, а вторият да е над нещата и буквално на следващия ден да го забрави. Единият ще го преживява трудно, възприемайки го лично, а при втория на следващия ден може да няма и помен от това, което се е случило.

В корпоративен план трудностите и предизвикателствата се редят едно след друго. Днешното динамично време е съкратило значително времевите периоди между тях. Да сме психически устойчиви и силни няма алтернатива. Това обаче в никакъв случай не означава, че не можем или, че не бива да бъдем чувствителни. Напротив. Не бива да се отклоняваме от автентичността си. Не бива да бъдем такива, каквито не сме. Не трябва да губим чувствителността си.

„Здравословен“ праг на чувствителност

Това, което трябва да направим, всъщност е да си изработим ‘‘здравословен‘‘ праг. Да осъзнаем и формираме мярка – до къде е добре да разпрострем чувствителността на работното място и от къде нататък повече си вредим. На моменти е хубаво да осъзнаем, че това, което възприемаме като нападки, всъщност не са насочени към нас. Тоест това, което считаме за нападка към нас, е стремеж на отсрещната страна да постигне интереса си.

Понякога се случва така, че отсрещната страна, в преследване на интереса си, изпуска мярката. Ако трябва да бъдем напълно честни, някои хора изпускат мярката и прекрачват границата по-често, отколкото е допустимо. Но дори тогава не трябва да таим нещата в себе си и да отстъпваме. Не бива и да действаме първосигнално, а да запазим самообладание, да проявим по-висок праг на чувствителност и да държим поведение, което е една идея по-високо от това на отсрещната страна. Хладнокръвието, спокойствието и особено увереността (която в същността си представлява по-висок праг на чувствителност) почти винаги побеждават.

Съжалявайте, но не оправдавайте

Висок праг на чувствителност е особено необходим, когато професионалният или житейският път ни срещат с агресивни, остри и настъпателни хора. Какъв е моят подход с тях? От студентските си години, работейки в заведения в родния си град Пловдив, се научих точно този тип хора да ги съжалявам, но да не ги оправдавам. Напълно резонен е въпросът ‘‘Защо пък трябва да ги съжалявам?‘‘ Съжалявам ги, защото те имат проблем, който психиката им не е достатъчно устойчива да понесе. Поради тази причина те не могат да овладеят проблема си и той се превръща в комплекс. Този комплекс трябва да избие нанякъде и той избива не към самите тях, а към човека, който се е изправил срещу тях. В никакъв случай обаче не ги оправдавам, защото причината за поведението им е единствено и само в тях и в това как възприемат ситуациите, а не някъде другаде и най-малко в хората срещу тях.

Ключът е в синергията между прага на чувствителността на работното място и увереността

Затова и лекът срещу тези хора е абсолютна увереност, а тогава, когато я нямаме, да не я показваме. Ако не показваме чувствата си, те няма как да станат достояние. Увереността, в съчетание с висок праг на чувствителност и хладнокръвие, вършат чудеса и отварят пътя към желаното кариерно развитие.

Разбира се, висок праг на чувствителност не се отнася само когато трябва да си взаимодействаме с агресивни хора. Висок праг на чувствителност понякога означава да възприемаме критиките и забележките към себе си професионално, а не лично. Обратната връзка, която получаваме е насочена не толкова към самите нас като личности, а към поведението и действията си. Забележката или препоръката ми казва по-скоро, че поведението или постъпката е лоша, а не, че аз съм лош човек.

Няма как и няма човек (поне според мен) на когото да не му пука от нищо. Въпреки че има такава книга (визирам ‘‘Тънкото изкуство да не ти пука‘‘ от Марк Менсън). Но в същото време крайната чувствителност и свръхемоционалност колкото помагат на моменти, много повече вредят в други моменти. Хубаво е да намерим баланс – собствения си баланс и да работим върху чувствителността, т.е. да направим така, че тя да ни носи повече ползи и по-малко да ни пречи. Осъзнавам, че да се напише е много по-лесно от това да се направи. Но да си го поставим като цел и да работим над нейното постигане е в собствените ни ръце.