Миналата седмица реших да заведа семейството си на цирк. Признавам, от доста време не бях ходил, а освен това не ми се беше отдавал шанс да гледам цирк Балкански. След като изгледахме целия спектакъл – около три часа и половина – съжалих честно казано. Съжалих, че чак сега (когато съм на 40 г.) го посетих, а е трябвало много по-рано.
Първо впечатление
Думите представление или спектакъл не са достатъчни, за да опишат изживяването. По-точната дума, поне според мен, е урок или както сега е модерно да се казва – мастърклас. Със сигурност да се видят номерата, триковете и изпълненията си заслужава – летните кънки върху малка кръгла платформа, летенето във въздуха, номерата с котките, колелото на смъртта и другите. Но по-ценното е другото – урокът по лидерство, който артистичният директор на цирка Александър Балкански – син даде.
Първи урок по лидерство
Всъщност какво не просто ми направи впечатление, а ме възхити у него и у цялостната организация? Първо, той през цялото време стоеше до завесата, която разделя сцената от пространството зад нея и наблюдаваше през цялото време. Не пропускаше нито един детайл – нито от изпълнението, нито от подготовката за всеки един номер. Присъствието му обаче бе изключително ненатрапчиво. На самите изпълнители не казваше абсолютно нищо преди изпълнението. Самото му излъчване беше изпълнено със спокойствие и увереност, което нямаше как да не се предаде на изпълнителите. Сякаш с очи казваше: ‘‘Вярвам в теб, ти също трябва да вярваш в себе си. Довери се на подготовката, през която сме преминали и се наслаждавай на това, което правиш‘‘.
И наистина, когато като лидери сме подготвили даден човек и ако сме го направили наистина добре, когато дойде момента да действа по даден проект, не бива да го разконцентрираме с излишни обяснения, а да покажем вярата си в него. Основите са в подготовката, фокусът и наслаждаването на процеса (или поне на по-голямата част от него).
Втори урок по лидерство
Александър Балкански – син не трепна дори когато децата му правихa номер с кънки, изглеждащ колкото невероятен, толкова и опасен. Колко е важно точно тази нагласа за лидера – че прагматичността и спокойствието трябва да надделяват над емоциите и прекомерните прояви на чувствителност. Лидерството е много неща, но най-вече е пример, взаимоотношение, поведение и стремеж към резултати. Един истински лидер осъзнава, че поведението му се трансформира в норма за членовете на екипа и трябва да се съобразява с това, когато е под стрес, когато е ядосан, когато е тъжен или когато среща трудни непредвидени обстоятелства. Поведението на лидера е заразително и влияе доста върху поведението на членовете на екипа.
Трети урок по лидерство
Третото нещо, което истински ме възхити, се случи по време на антракта. Извън самия цирк бяха наредени сергии – за сладолед, понички, напитки и различни играчки. А хората, които работиха на тях бяха същите, които само до преди малко бяха главни герои на сцената. В това число и децата на семейство Балкански. Не се виждаше нито срам, нито каквото и да е било чувство на дискомфорт у всички тях, докато обслужваха клиентите.
Наблюдавайки всичко това се замислих колко е важно да не възприемаме работата си като поредица от задължения. А по-скоро да възприемаме целта като задължението на компанията, а нашата работа като принос към осъществяването на това задължение. Защото ако аз възприема работата си като задължение, това би означавало да се стремя да си свърша единствено и само своята работа и когато я свърша, да стана и да си тръгна, без да ме интересува нищо друго. От друга страна, ако възприема работата си като принос, паралелно с вършенето на своята работа ще мисля как да работя така, че да улесня работата на човека, зависим от моята работа. А този подход ще повиши вероятността същият този човек, а защо не и други, да работят с мисълта как тяхната работа се отразява на мен. И не на последно място, ако смятам, че допринасям, а не, че просто имам задължения, една от първите ми мисли ще бъде какво да направя и на кой да помогна, когато си свърша своята работа. И върхът би бил, ако ядрото в екипа достигне до ниво, в което считат, че няма моя и твоя работа. Има задължение (цел), което трябва да бъде достигнато чрез взаимопомощ, взаимозаменяемост, колегиалност, синергия и даване на принос.
В случая с цирк Балкански се получава точно така. Той е нагледен пример за успешно лидерство и за плодовете, което това успешно лидерство бере. Още повече, че 90 % от екипа са чужденци. Хора от различни етноси, религии, обичаи и раси работят, помагайки си. Те имат различни езици и нрави, но универсалното е самото лидерство. Освен всичко друго лидерството обединява – дори хора с противоположни мнения, принципи и вярвания.
Вместо заключение един цитат от Александър Балкански – син: ‘‘Циркът е една съвкупност от всичко, което ни се случва. В цирка има много смях, има и тъга, има и страх, въодушевление, вдъхновение, красота, естетика, има и визия за бъдещето‘‘. А всичко това без дисциплина, мотивация, отдаденост и най-вече ефективно лидерство няма как да се постигне.