Едва ли има човек, който в професионален (а и най-вероятно в личен) план не се е оказвал с чувството, че е на дъното в даден етап от живота си. Въпреки усилията и отдадеността, която влагаме, се оказваме в дупка – т.е. на място, на което не виждаме перспективи за себе си.

Не е като да не съм бил и аз. И то със сигурност не веднъж. По-важен е въпросът какво може да се направи. Това, което много ми помага в такива случаи, е да прочета история на човек, постигнал успех след като е бил на дъното. Лично за мен е много по-важно как се е превъзмогнал и как е преодолял трудността, отколкото как е постигнал успеха. Не че постижението не е важно и не, че от него не могат да се извлекат изводи, но то няма как да дойде ако не научим как същия този човек се е измъкнал от дъното.

Хора с такива истории има много (за щастие или за нещастие). Аз лично много харесвам истински истории на здраво стъпили на земята хора. Те са много по-ценни, отколкото сълзливи и драматични неща, случили се на хора, известни с това, че са известни. Но да не се отклоняваме.

Кой е Паоло Роси?

Една такава история е тази на Паоло Роси – един от най-големите италиански футболисти на всички времена. Герой от Световното първенство по футбол през 1982, когато е главно действащо лице и основна причина Италия да стане световен шампион. Докато стигне до този успех обаче извървява доста трънлив път, изпълнен с няколко падения. Дори през 1979 г. се разминава на косъм от затвора. Но стъпка по стъпка.

Как се развива кариерата на Паоло Роси?

Още като дете талантът му е забелязан от Ювентус и само на 21 г. получава шанс да играе в мъжкия отбор. Надеждите на феновете са огромни и бъдещето изглежда страхотно, но за три сезона така и не успява да се наложи и да стане титуляр като основната причина за това са честите му контузии. В този период изиграва много малко мачове и претърпява три операции на колената. Изпада в дупка, но това няма да се окаже най-голямата дупка в живота му. След тези три операции се взима в ръце и решава, че е по-важно да играе редовно, отколкото да играе рядко макар и в Ювентус. Вярва в качествата си и прави крачка назад, точно защото истински вярва в тях. Крачката назад е да направи всичко възможно да бъде даден под наем на втородивизионния Виченца. Там, играейки редовно и вече на нова позиция като централен нападател, а не като флангови футболист, както е играл до сега, кариерата му тръгва рязко нагоре. Роси става голмайстор на Серия Б с 21 попадения, а Виченца успява да влезе в първа дивизия на италианското първенство.

За рисковете и паденията

И пак бъдещето изглежда бляскаво. Но веднага на следващия сезон въпреки, че вкарва 15 гола, пропуска много мачове и отборът му изпада. Отново дъно, но то изглежда като нищо в сравнение с това, което го очаква. Преминава в отбора на Перуджа, за да играе в Серия А, но там го заварва аферата с черно тото, наречена ‘‘Тотонеро‘‘. Скандалът е огромен и въпреки, че той отрича да е виновен го наказват да не играе 3 години (по-късно наказанието му е намалено на 2). Освен него още цели 22-ма футболисти са отстранени от футбола за периоди между 3 и 6 години. Стига се до съд и Паоло Роси е гласен да влезе в затвора, но адвокатите му обжалват присъдата и тя е променена на условна.

Това за него е истинското дъно и въпреки, че твърди, че е невинен и че е станал жертва на несправедливост от срам заминава за САЩ, където започва да играе демонстративни мачове. Той като цяло сериозно се замисля дали да не спре да играе футбол, но в същото време е уверен в качествата си. Това всъщност може да се заимства от всеки от нас – при контакт с дъното да не спираме, а осланяйки се на твърдата си вяра в качествата си, да мислим как да продължим. Понякога крачката встрани или дори тази назад е ключова.

Нови върхове

През времето, когато играе в САЩ постига рекорд – вкарва 44 гола в 35 мача. Очевидно е, че не се надценява, когато счита себе си за добър. Двете години минават бързо, Ювентус отново го привлича и още през първия си сезон печели титлата. Пропуснал е европейското първенство през 1980 г., но треньорът на италианците Енцо Беардзот го включва в състава си за световното първенство през 1982 год.

Скептицизмът към Роси за включването му нараства още в груповата фаза, когато италианците правят 3 равенства, но заради един гол повече минават в квалификациите. Медиите определят ролята на Роси в тези мачове като призрачна. Той дори не играе в мачът срещу Аржентина на Марадона, който Италия печели с 2-1. Провалът за Паоло Роси, а и като цяло за италианците изглежда на една ръка разстояние, защото предстои мач с невероятния отбор на Бразилия. Но точно тогава централният нападател избухва с 3 гола и Италия побеждава Бразилия с 3-2. Мач, който е описан като един от най-великите мачове на световни първенства за всички времена. На полуфинала Италия побеждава Полша с 2-0 с 2 негови гола, а на финала срещу Германия открива резултата и завоюва световната титла с краен резултат 3-1.

До този момент, а и до ден днешен няма футболист, който да изведе страната си до световната титла вкарвайки 6 от 10-те гола за отбора си в квалификационната фаза. Паоло Роси напълно заслужено извоюва постижението на живота си и от човек, приеман със скептицизъм, се превръща във всеобщ любимец. Делото срещу него е прекратено, а любовта към него стига такива размери, че се кръщават улици из цяла Италия на негово име.

Това нямаше как да се случи, ако не се беше отлепил от дъното. А нямаше как да се отлепи от дъното, ако не вярваше в качествата си, ако беше спрял и не беше предприел мерки.

Какъв е изводът? 

Така нареченото дъно, което може да се тълкува като застой, дупка или тегав момент в кариерата ни, идва или е дошъл или пък предстои при всеки един човек. И точно тогава не бива да се фокусираме толкова много върху моментното положение (то е само моментно), а върху качествата си и какви конкретни мерки биха били най-полезни да предприемем.