Предисторията

Действието се развива през лятото на 1960 г. Разгарът на Студената война, в която двете суперсили СССР и САЩ се борят за надмощие в космическата надпревара. Кой ще овладее космоса е въпрос на много неща, но най-вече на идеологическо превъзходство и престиж. СССР са с крачка напред, но предстои и най-важното – излизането на човек в откритото пространство. Надпреварата притиска и двете страни до стената. Две седмици преди старта на съветския тестови кораб той експлодира. Един от механиците загива. Време за идентифициране на причините обаче няма. Рисковете са огромни, но СССР не може да си позволи да отстъпи лидерството. Елитът на летците от целия комунистически блок е събран. На 12 април Юрий Гагарин става първият човек, излязъл в Космоса. Настоящата статия обаче не е за него, а за две други личности, останали в сянка – военният пилот Павел Беляев и неговият партньор Алексей Леонов.

През 1965-та год, т.е. 4 години след делото на Гагарин, техният космически кораб излиза в орбита около Земята. Облечен в специален костюм, Леонов става първият човек в историята на човечеството, излязъл в открития космос. Или с други думи – това е първият човек, осъществил космическа разходка.

За целия този подвиг се обяснява в страхотния филм ‘‘Ерата на първите‘‘. Но защо ви го разказвам? Заради нещо, което ме впечатли страшно много. По време на мисията главнокомандващият на полета постоянно пита Леонов и Беляев един и същи въпрос. Който знае руски, е наясно, че въпросът ‘‘Как си?‘‘ може да бъде зададен по няколко начина. Но главнокомандващият го задава така: ‘‘Как самочувствие?‘‘. Повтаря го през цялото време, докато има връзка. Но нека не ви разказвам целия филм, за да не го правя безинтересен на тези от вас, които ще решат да го гледат.

Значение на самочувствието за успешния лидер

Самият въпрос ‘‘Как самочувствие?‘‘ отразява нещо изключително важно. Самочувствието е фундаментална характеристика на успешния лидер. Тук е важно да разгранича – под самочувствие разбирам здравословна и ненатрапчива увереност, а не арогантност, егоцентризъм и циничност. Лидерът в екипа с високо самочувствие вдъхва доверие, дава пример, мотивира екипа и създава среда, в която хората се чувстват сигурни, целеустремени и вдъхновени да влагат повече усилия и енергия в работата си.

Защо самочувствието е толкова важно за лидерството?

  • Лидерите със самочувствие имат увереност, когато трябва да взимат решения. Според един от най-изтъкнатите експерти в мениджмънта и лидерството – Робърт Таунзенд, един добър мениджър взима една трета правилни решения, една трета грешни и останалата една трета са решения, неповлияващи крайния резултат. Лидерите със самочувствие са наясно с това и не се страхуват да поемат отговорност и да взимат решения, в това число и бързи решения, когато се налага. От друга страна, несигурните лидери, тези без самочувствие, се колебаят и се влияят прекомерно от мненията на околните, което може да доведе до загуба на визия, време и фокус.
  • Уверените лидери се справят по-ефективно с кризи и предизвикателства. В трудни моменти самочувствието е това, което помага на лидерите да останат спокойни и фокусирани. Вместо да се поддават на паника те мислят трезво и аналитично и не само търсят решения, а и вдъхновяват членовете на екипа им да правят същото.
  • Лидерите със самочувствие не просто вдъхват, а вдъхновяват доверие. Няма да открия топлата вода като кажа, че екипите са склонни да следват лидери, които излъчват увереност и компетентност. Ако лидерът не вярва в себе си, как може да очаква другите да му вярват?
  • И не на последно място, уверените лидери – тези, които излъчват, а не демонстрират, самочувствие, дават свобода на екипа си да експериментира, без да е скован от страх да се провали. Те осъзнават, че грешките са част от процеса на учене и растеж.

Как да развием своето лидерско самочувствие?

Самочувствието не е непременно вродена черта, то се изгражда във времето и в ситуациите. Когато говорим за лидери със самочувствие, почти винаги се сещаме за хора като Стив Джобс, Ричард Брансън или Фил Найт. Но аз лично предпочитам по-малко известни лидери, които поради различни житейски ситуации са били принудени да се сдобият със самочувствие и да ръководят успешно. Такъв лидер е Катрин Греъм, която наследява вестник „The Washington Post“ след преждевременната смърт на съпруга си и която до този момент никога не е управлявала компания. Въпреки първоначалната несигурност, тя развива самочувствие чрез действия и решителност и осъзнава, че връзката между самочувствие и действия е пряка. Самочувствието води до действия, а действията до самочувствие. Под нейно ръководство вестникът разкрива аферата „Уотъргейт“, доказвайки силата на увереността в критични моменти.

Други примери са Мартин Лутър Кинг, Вернон Джордан, Честър Карлсон, Чарлз Дарвин, Темпъл Грандин, Тересита Фернандес и много много други, които не са започнали като безстрашни и уверени лидери. Ако сме на лидерска позиция и искаме да се сдобием със самочувствие, може да се поучим от истории, а не от гурута.

Не е лесно, но самочувствието е съвкупност от няколко части. Ако работим върху компонентите му, ще имаме напредък. Прогресът идва, когато си поставим за цел да работим върху тях. Ето върху какво следва да се потрудим: самооценка, самоосъзнаване, самоувереност, самоприемане, емоционална стабилност, социална стабилност, физическо и психическо здраве.

И така. ‘‘Как самочувствие?‘‘