Социалният психолог Джонатан Хайд дава много точно описание на човешкото поведение, когато трябва да инициираме някаква промяна в живота или в работата си. Той сравнява взимането на решение и последващото му изпълнение с един ездач на слон.

Същност на концепцията ездач на слон

Ездачът е разумът, рационалното начало, прагматичността, а слонът е чувството, емоционалното начало и нагласата. Слонът е несравнимо по-тежък от ездача. Тоест емоционалната част е доста по-трудна от рационалната. И наистина, решения могат и да се вземат лесно (примерно да кандидатстваме за нова работа, нова позиция или да работим по даден проект), но след това самото действие, адаптацията и промяната на нагласата (ако е необходима) изисква доста повече усилия.

Най-тривиалният пример е с отказването на цигарите – много по-лесно е да се вземе решението, отколкото да се приложи на практика. Друг пример – със смяна на работа – взимаме решение да напуснем позицията си. За това решение си има естествено причини. В същото време обаче е доказано, че смяната на работното място е едно от събитията в живота ни, причиняващ най-голям стрес. Разбира се, нивото на стрес варира в зависимост от начина, по който сме напуснали и дали е по наше желание или по желание на работодателя. Стресът идва не само от самото напускане, а и от последващото адаптиране към новото място. Все пак и на новото място ще има изисквания, особености, нови неща, които трябва да учим и с които трябва да се съобразим.

За прилагането на решението се изисква воля (понякога много воля), мотивация и дисциплина. Особено за наложените, а не пожеланите решения.

Къде са местата на мотивацията и дисциплината и защо са необходими и двете?

Защо само едното не е достатъчно? Защото мотивацията ще ни отведе от точка А (настоящото емоционално състояние) до точка В (необходимото емоционално състояние и степен на решителност), а дисциплината ще ни задържи там. Не е лесно за един лидер да мотивира екипа си. Но още по-трудно е да задържи мотивацията, т.е. да не допуска демотивация. А ако се допусне такава обаче, да вземе мерки.

И тук идва въпросът: какво би могло да мотивира хората? Но за да дадем отговор на този въпрос, следва първо да отговорим на няколко предшестващи го. Те предлагат яснота относно не само какво ги мотивира (за да го ‘‘използваме‘‘), но и какво ги демотивира (за да не го допускаме). Да ги разгледаме:

  • В каква фаза от кариерното си развитие се намира човека от екипа?
  • От кое поколение е?
  • Какви са ценностите му?
  • Каква е базата му на сравнение или по-точно каква е била предишната му работа, с която сравнява настоящата?
  • Какъв е моделът му на поведение или с други думи какво е възпитанието му и какви са характеровите особености.

И със сигурност има и други. Намирайки отговорите на тези въпроси, ще идентифицираме мотивиращите и демотивиращите фактори. Те винаги са различни, защото хората са различни. Понякога за идентифицирането им е нужен и инстинкт, но хората, на които такъв липсва (като мен) могат да компенсират с наблюдателност. Много често малките детайли в поведението на хората, особено в критични и непредвидени моменти, издават информация. Невербалното е много по-показателно от вербалното. Хората можем да кажем всичко, но автентичността е в поведението, то показва онова, което мислим, а лидерът трябва да го разчете. Никак не лесна задача, но отплащаща се в дългосрочен план.

След това, или по-скоро паралелно с това, идва дисциплината. Тя е абсолютен фундамент на успеха, както в житейски, така и в корпоративен план. Същността не дисциплината е в преоткриването на мотивиращите фактори, дори и в моменти, когато демотивиращите натежават.

Точно поради важността и значението на мотивацията и на дисциплината, а и защото всяко нещо трябва да води до друго нещо, се заех с екипа на обучителен център Темида да организираме изцяло интерактивен и максимално практически трейнинг на тема: ‘‘Умения за мотивиране на екипи с нефинансови средства“.  Проведеното на 18.05 в София премина с много добри отзиви и сега идва ред на любимия Пловдив.  Датата е 13.06, а мястото на провеждане е стадион Христо Ботев, ет. 3, lounge 1912.

Линк за регистрация, както и подробна програма може да намерите тук.

Концепцията на трейнинга е да избягаме от понятията правилно и грешно, защото мотивацията и дисциплината не са точни науки, както не е точна наука и лидерството. Ще аргументираме гледни точки, включително и аз самия, а със серия упражнения и симулации ще упражним различни мотивационни стилове и подходи. Целта е всеки от участниците да си тръгне не толкова с ‘‘правилни‘‘ теории, а с подходящи неща, които буквално от следващата работна седмица да приложи в практиката си. Групата ще бъде не повече от около 15 участника, а ако повече хора се запишат, което се и очертава, ще направим и втора дата в Пловдив.

Заповядайте, ще се радваме да ви видим!