2014: Началото на една промяна
Действието се развива през вече далечната 2014 г. Търговският директор, т.е. директорът на екипа ни напуска и на негово място идва нов. Всички чакаме със затаен дъх да се запознаем и да видим как ще премине първата ни екипна среща.
Да, няма как да не го сравняваме с предишния шеф, който не просто е извоювал авторитет сред нас, а и влязъл в сърцата ни. Но от друга страна всички сме достатъчно зрели, за да осъзнаем, че на новия мениджър трябва да му се даде шанс. В никакъв случай не сме се настроили да бъдем преднамерено негативни или пък да бъдем резистентни.
Лидерството в малките жестове: име ≠ авторитет
И така… екипната среща започва. И всъщност началото й се оказа неговия край. Край от гледна точка на това да се превърне в лидер и да бъде приет от нас. Нека отворя скоба – когато говорим за лидерство, често се сещаме за големи речи, стратегически планове, обещания, ангажименти, KPI-та и резултати. Но истинското лидерство най-често се вижда в малките неща — в начина, по който един човек подхожда, когато се представя, когато действа, когато никой не гледа, в жестовете, които изграждат доверие, в неприятните решения, които трябва да взима.
Новият мениджър сложи ръце на кръста, каза си името, след което добави: ‘‘Смятам, че няма нужда да се представям повече. То (името му) смятам, че говори достатъчно много за мен ако поразпитате насам-натам‘‘. След което продължи: ‘‘И така, моите очаквания към вас са следните….‘‘. И точно в този момент започнахме всички да се гледаме един друг.
Не защото човекът има очаквания. Всеки мениджър ги има и трябва да ги има. Но той не попита нищо за нас. Не предложи да се представим. Не се поинтересува от това как сме работили, какво сме постигнали, какво не сме постигнали. Дори не се опита да вникне в нас не само като професионалисти, а и като хора.
Обет към себе си и изпълнение: как подходих като ръководител
След тази среща си казах, че ако аз някой ден бъда на ръководна позиция, никога няма да започвам първата среща на екипа с това какво аз очаквам. А ще я започна с това да разбера какво хората в екипа ми очакват от мен. Ще се опитам да разбера какво те харесват и чак след това ще им кажа аз какво харесвам. Първо ще ги попитам какви са техните изисквания и след това ще им кажа моите. И в крайна сметка ще видим кои от тях могат и кои от тях не могат да бъдат удовлетворени.
Няколко години след този случай провидението ми се усмихна. На първата среща на екипа, който оглавих, подходих точно така. Изпълних обещанието, което си бях дал. С хората, с които работих и за които бях отговорен, се обикнахме от самото начало и резултатите под формата на изпълнение на KPIs дойдоха. Доказах си, че резултатите са най-важното нещо в корпоративния свят, но те идват само ако хронологически първо се създадат взаимоотношения.
Но…. Нека се върнем към мениджъра, който ми даде урок по неподходящо лидерство. Благодарение на него ми се затвърди още едно наблюдение. И то е, че почти всеки един човек може да стане шеф. Чрез щастливо стечение на обстоятелствата, чрез зависимости или взаимоотношения това е възможно. Но само хората с качества за мениджъри и истински лидери остават мениджъри дълго време. И познайте същия човек колко време беше наш пряк ръководител! Отговорът – по-малко от година. През това време този човек нанесе само поражения, от които самата компания страда вече повече от 10 години. Не искам да казвам нейното име, защото въпреки че отдавна не работя в нея, страшно много я уважавам и все още се чувствам емоционално ангажиран към нея.
Първо отношения, после KPIs
Тази история е истинска и ясно показва колко тънка е границата между това да бъдеш шеф и да бъдеш лидер. Новият мениджър влезе в ролята си с авторитет, но без емпатия. Той пропусна да направи най-важното – да се свърже с хората. Не потърси да разбере кои сме, какво ни мотивира, какви трудности имаме и какво очакваме от него. Вместо това постави себе си и своето име на пиедестал, сякаш авторитетът му е даден по право, а не извоюван чрез доверие и взаимоотношения.
Това е най-ценният урок: лидерството започва с хората, а не с очакванията. Резултатите, KPI-ите и бизнес успехите идват, но само след като е изградена връзка на доверие. Когато един ръководител покаже, че го е грижа за екипа – не само като професионалисти, но и като личности – тогава хората отвръщат с лоялност, ангажираност и желание да надскочат себе си.
Истинското лидерство не е в позицията, нито в титлата. То е най-вече грижа, отношение и като следствие от тях резултати. То е в умението да вдъхновиш, да изслушаш, да дадеш пример. Шефове може да има много, но истинските лидери са малко – и именно те оставят следа, която не се измерва само с арогантност и настъпателност, а и с човешки отношения и дипломатичност.