Публично говорене – техники за увереност

публично говорене

Успешно публично говорене се гради върху увереност

Изисква се много труд, за да овладеем умението публично говорене. Основата обаче идва от увереността. Добрата новина е, че, тя всъщност не е природен талант нито е Божи дар,  нито е нещо, с което или се раждаш, или го нямаш. Увереността е умение. Точно както тренираме умението да говорим чужд език и тя трябва да се тренира. И ако трябва да бъдем още по-точни – тренираме това, което ще ни доведе до увереност. Това може да бъде презентиране пред публика, може да е преговори с определен тип хора или пък придобиване на определена работна позиция.

Учене чрез повтаряне

Работейки по този начин, завъртаме колелото – т.е. с много практика ставаме ефективни. Ефективността води до резултати, а резултатите няма как да не водят до увереност. От своя страна увереността води до ефективност, а ефективността вече казахме до какво води – в нашия случай до успешно публично говорене. Всичко започва с действието и продължава с многократното му повтаряне. Повтаряне дори до втръсване. Точно както едно малко дете повтаря до лудост на родителите си някои звуци или думи. То го прави не, за да ни ядоса, разбира се, а защото учи чрез повтаряне.

Трикове за публично говорене

Когато става въпрос за публично говорене, то няма как да бъде практикувано успешно, ако липсва увереност. За щастие има малки трикове, които можем да използваме, за да повишим увереността си, говорейки пред публика под формата на презентация, обучение или дори кратка реч.

Сваляме очакванията

Успешното публично говорене лежи върху предразполагането на аудиторията. Понякога, когато нашият екип провежда обучение, се представяме с малкото си име и казваме на хората, че може би са подготвени за обучение, но с риск да ги разочаровам, то няма да е такова. И продължаваме с обяснението, че все още много хора възприемат обучението като събитие тип лекция, на която един мъдър човек ще говори мъдрости, а ние не сме нито мъдър човек, нито най-вероятно ще говорим мъдрости. По-скоро концепцията на „обучението‘‘, което предстои, е то да бъде изключително интерактивен формат, в който аз ще аргументирам гледната си точка. И в същото време всеки, който аргументира гледната си точка по темата, е повече от добре дошъл.

По този начин скъсяваме дистанцията и свалям очакванията. Същата е тактиката и когато става въпрос за презентация. Чувството за хумор и автохумор много помага. Удовлетворението на хората пред нас идва, когато реалността надскочи очакванията, а не обратното. За да постигнем това обаче трябва да се подготвим изключително добре. Ако не го направим, ще се провалим, а това ще се отрази негативно на увереността.

Говорим на хората пред нас приоритетно в първо лице, мн. число

Нищо, че може да не сме формално от един екип или от една група. Нищо че може би за първи път ги виждаме. Щом сме заедно – водещ и участници, вече имаме обща цел. Тази цел също би било добре да се комуникира и задължително в първо лице, мн. число.

Когато хората чуват „Ние‘‘, те несъзнателно се превръщат в партньори и ни помагат. С времето тази помощ се усеща и ни дава сили.

Никога не се обръщаме с гръб към хората

Освен това, когато говорим пред публика, никога не четем от слайдовете или това, което се прожектира зад нас. Обръщането на гръб дори и да не е нарочно, си е неуважение към хората. Това им влияе, а ако те станат негативни, това веднага ще се отрази и на нашата увереност. Целта е да спечелим хората на наша страна, за да могат да ни бъдат опора за увереност, а не да бъдат предизвикателство за нея.

Доброто публично говорене изисква да правим паузи и да сме интерактивни

Докато презентираме трябва да правим две неща – да въздействаме и да следим аудиторията как тя иска да получава информацията. Ако сме внимателни и четем сигналите на хората пред нас, те ще ни водят. Самият начин на интерактивност много зависи от формата, т.е. от това, което правим. Затова е хубаво да редуваме говорене с паузи и отворени въпроси. Това са трите ключа.

Относно въпросите, най-позитивно действат отворените. Въпроси като „Съгласни ли сте?“, „Разбирате ли?“ или „Имате ли въпроси“ само могат да навредят. Вместо това можем да попитаме: „Какви въпроси възникнаха, слушайки казаното?‘‘ или „Какви несъгласия имате“?

Мисленето, че хората се интересуват от нас или ни оценяват, когато им говорим е тотално грешно

Това, за което хората си мислят, е основно за себе си и дали това, което чуват, ще им бъде от полза. Не бива да бъркаме, че заставайки пред хора, ние сме в центъра на Вселената. Точно обратното, в центъра на Вселената е всеки сам за себе си и ние сме едни от хората, които ще преминат покрай тяхната Вселена. Затова и не бива да рискуваме единственият източник на увереност да е мнението на хората. Естествено, че трябва да го чуем и да вникнем в него, но до там. Нищо повече, нищо по-малко.

При публично говорене упражняваме контакт „очи в очи“

Хубаво би било да задържаме погледа си на всеки за около 2-3 секунди. Над това време би било втренчване, а по-малко би се сметнало за незаинтересованост. Визуалният контакт дава увереност, помага да въздействаме и е проява на уважение. Ако този визуален контакт бъде придружен с ведрост и от време на време усмивка е оптимална комбинация.

Винаги се стремим да останем автентични и непринудени

Всичко друго е на заден план. С една дума сме самите себе си. Да, на моменти малко по-формални или пък малко по-обрани, но себе си. В същото време не забравяме, че нашите притеснения са си наши притеснения, хората не са длъжни да ги усещат. Затова е важно те да си останат в нас по време на осъществяването на публично говорене.

Като не показваме тревогите си, един вид ги игнорираме и ги побеждаваме. И така градим увереност. Така стигаме до момента, в който спираме да мислим дали я имаме, или нямаме. Ето това е връхната точка в увереността, особено при публично говорене пред много хора, а и не само.

Ако имате нужда от консултация, обучение или коучинг, можете да се свържете с нас по всяко време чрез контактната ни форма. Очакваме Ви!