Въздействащите оратори почти винаги са били успешни хора. Те владеят изкуството да комуникират с различни по големина групи хора. Това става като побеждават своето притеснение и се уповават на увереността си.

Неспокойствието може да бъде победено

На прага на Втората световна война Великобритания има нужда от силно управление. След смъртта на Джордж V и абдикацията на Едуард VIII, престолът трябва да се заеме от бъдещия крал Джордж VI – бащата на кралица Елизабет II.

По тази действителна история е създаден и страхотният филм ‘‘Речта на краля‘‘. Ако сте го гледали, няма как да не сте забелязали трансформацията на краля в начина му на публично говорене. Заемайки трона, той има два основни проблема – от една страна, изключително силен говорен дефект, а от друга, притеснение до краен предел.

Ключът за справяне с проблема е нетрадиционното лечение, инициирано от ексцентричния логопед от австралийски произход Лайнъл Лог. Благодарение на подхода си той не случайно е наречен ‘‘човекът, спасил краля‘‘. Чрез нетрадиционно лечение, концентрирано не върху заекването, а върху притеснението, крал Джордж VI всъщност преодолява заекването си и изнася радио речта, която ще обедини и вдъхнови нацията по време на война.

Със сигурност всеки един от нас е имал моменти, в които увереността ни е била подложена на изпитание. Имало е и моменти, в които основното чувство в нас е било притеснение и сме се съмнявали в себе си. Логичният въпрос е какво може да се направи в такива случаи. Отговора дава Емили Дженсън – единствената американка, която е генерален мениджър на бейзболен отбор. Тя предлага 6 съвета, които са изпитани в практиката на IBTrainings и продължававаме да прилагаме и до днес.

Хакове за притеснителни оратори

Бройте

Няма да забравя един от най-хубавите моменти в живота ми. Аз съм на футболен мач на любимия ми отбор. Мачът е Милан – Ювентус, стадионът е Сан Сиро в Милано и е абсолютно пълен – 80 000 зрители. Мачът започва по начин, по който не съм виждал никога досега в България. Дикторът брои в синхрон със светлинни ефекти от 10 до 1. На едно съдията дава начало на мача и не пита никой от футболистите дали е готов. Всичко започва.

Сега си представете, че започвате да говорите пред публика (изнасяте реч, водите обучение или просто искате да кажете нещо важно на група от хора). Представете си, че мачът започва, когато отброите до 1. Така че започвате от 5, може и от 10. Броите до 1 и на 1 започвате. Няма значение дали сте готови или не. Започвате! Ако чакате да се почувствате готови, може и никога да не сте. Затова просто започвате. Притеснението при ораторите е  обикновено в началото. Веднъж щом започнете, притеснението се заменя с мислене, креативност и изява.

Смелост за 1 min

Още една идея за притеснителни оратори е събирането на малко смелост в началото. Веднъж щом започнем, самочувствието нараства от само себе си. Подготовката дава основата и виждайки, че се справяме, се отпускаме и разкриваме потенциала си. Все пак ако нямаме потенциал, най-вероятно няма да стигнем до момент, в който да говорим пред публика.

Затова нещо, което трябва да направим е да съберем смелост за 1 мин. Нищо повече – просто трябва да си дадем смелост за 1 мин. Да се издигнем, хващайки се за косата точно както барон Мюнхаузен. Тази минута на смелост е една, но е повече от достатъчна. След тази минута нищо фатално няма да се случи, нито нещо гениално, но ще сме започнали. Вместо да мислим какво още трябва да направим, за да се почувстваме, готови просто трябва да бъдем смели – за 1 мин.

Да заемем мястото си

Отървете се от ораторското притеснение като заемете мястото си. Преди да започнем да говорим трябва без колебание да заемем мястото, което ни е отредено. Самото отиване до там е първата малка крачка, първата малка победа, която ще ни послужи като тласък за последващата изява. Отивайки уверено към мястото си, откъдето ще говорим, всъщност ‘‘използваме‘‘ тялото си да ни даде мотивация. По един своеобразен начин се настройваме, че начинът, по който ще говорим ще бъде също толкова наперен, колкото и начинът, по който вървим.

Поздравете хората

Ако стимулираме хората срещу нас да ни помогнат в борбата с ниското ниво на увереност като притеснителни оратори, това ще ни е от голяма помощ. Но как да го направим? Един от начините е да ги поздравим, но не изкуствено и по сценарий, а непринудено и автентично. Така те ще ни почувстват като един от тях. Ще създадем чувство на взаимност и оттам на взаимна помощ.

Няма да забравя на една от лекциите по финансов мениджмънт професорът (по произход от Аржентина) започна с думите, че познава хората на Балканите и им се възхищава. Възхищава им се понеже хората от този регион нямат друга алтернатива освен да бъдат много борбени, гъвкави и целеустремени. Това е един от регионите в света с най-много промени и като цяло с най-интензивна динамика и, че ако някой човек от развитите страни иска да се развива тук със сигурност няма да бъде толкова успешен, колкото нас. Причината – не са свикнали на толкова сериозна динамика и толкова много промени от всякакъв характер за кратко време.

Абсолютно възможно е този професор да ни е обработвал, но беше факт, че ни спечели на своя страна и, че лекциите по финансов мениджмънт бяха едни от най-запомнилите се. Всички в курса (българи, сърби, хървати, словенци и румънци) бяхме предразположени, защото имаше конкретен повод, от който да се чувстваме ако не горди, то поне много добре.

Помислете в какво сте успешни

Ако сте притеснителни оратори и ви предстои предизвикателство, мислите за него и се притеснявате, можете да погледнете нещата под друг ъгъл. Фокусирайте се върху това, в което сте наистина добри, какво можете да правите много добре или какво сте постигнали вече. Това може да е нещо както в професионален план, така и в личния живот. Не забравяйте, че неща като семейство, деца, позиция, постижения и кариерно развитие не са даденост, а са извоювани лично от вас. След като си спомните за нещо такова, усмихнете се и пренесете усмивката си при първия контакт с публиката. След това заменете усмивката с ведрост, ентусиазъм и мотивация като от време на време връщайте и нея (усмивката). Трикът е да използвате увереността от една сфера и да го пренесете в друга.

Отпразнувайте постиженията си

Постиженията трябва не само да се отбелязват, а и да се отпразнуват – без значение дали са малки или големи. Всяко постигнато нещо е лично превъзмогване и лична победа. Самото отпразнуване дава мотивацията и за следващите постижения.

Почерпете приятели, купете си нова риза, изпийте бутилка хубаво питие вкъщи с близките си, направете си готино стори, отидете на масаж или някъде на екскурзия. Важен е ритуалът, самото отпразнуване.  Самото чувство служи като източник на увереност за бъдещи изпитания. А такива в бъдеще няма начин да няма. В това е и чарът на живота.

Ако вие имате още някой трик или тактика за придобиване на увереност при говорене пред публика, ще се радвам да ги споделите.